Лесли Уилър явно бе изтощена от бремето да се грижи за съпруга си и в същото време да движи неговия бизнес. Джил си помисли, че вижда белези на преждевременна скръб върху красивото младо лице. Лесли подозираше, че мъжът й ще умре и без съмнение се бореше отчаяно да отхвърли собствената си убеденост.
Една от снимките изобразяваше Лесли, която помагаше на Рос да слезе от колата. Изражението й бе красноречиво. Изглеждаше енергична и ангажирана, сякаш онова, което вършеше, за нея бе обичайно ежедневие. И в същото време излъчваше нежна загрижености своеобразна дръзка примиреност. Но имаше нещо, което липсваше в изражението на Лесли на всички снимки, правени след брака й с Рос Уилър. Това бе страстта. Джил, проникновен познавач на човешката природа, лесно прозря отвъд преданото и всеотдайно поведение на Лесли към съпруга й. Вероятно Лесли искрено се тревожеше за него, обграждаше го с грижите си. Беше му се посветила с цялата сила на волята си, но не го обичаше. Не по начина, по който една жена обича единствения мъж, обсебил сърцето й.
Този факт само засили ужасното предчувствие, което я терзаеше. Нищо, което бе чула за малкия син на Лесли или за Рос Уилър, не уталожи тревогата в мислите й. Тя усещаше, че най-лошото предстои.
— Джордан знае ли нещо за този Уилър? — попита тя.
— Може би — отвърна Кал. — По онова време Уилър й е бил шеф. Нямам представа дали са възникнали някакви конфликти. Може би тя вече е имала уговорка с Уилър. Може би това е било част от проблема с твоя съпруг. Това не можахме да установим.
Джил чувстваше, че тези разсъждения са излишни. Тя погледна снимките с Рос Уилър.
— Каква е прогнозата за него?
— Нищо не се знае — отвърна Кал. — След прекарания инсулт той полага всички усилия да се възстанови. Но при неговото състояние няма никакви гаранции — може да получи нов буквално всеки ден.
Джил се замисли. Лесли Уилър бе грижовна и всеотдайна съпруга. Но ако се случеше така, че нейният много по-възрастен съпруг починеше тогава тя щеше да бъде свободна отново. Свободна и достъпна.
— Има ли още нещо? — попита тя.
Кал сви рамене.
— Може би остава едно последно късче от мозайката, за което не знаем. Но то може да се окаже нещо, което детективът не е в състояние да открие. Ако е в мислите й или в съзнанието на съпруга ти, няма как да го видим. Винаги съществува граница за онова, което можем да научим.
Джил пристъпи напред малко несигурно и се наведе да вземе снимките на Лесли и Джордан, направени преди три години.
Бяха много. На някои от тях двамата влизаха в хотели, качваха се в коли, вървяха заедно по улицата, хванати за ръце.
И естествено, имаше компрометиращи фотографии, на които Джордан докосваше Лесли, целуваше я. За радост на Джил нямаше снимки на интимни сцени.
— Бяха твърде дискретни — обясни Кал, сякаш прочел мислите й. — Не можахме да ги заснемем в леглото. Но без всякакво съмнение, връзката им беше интимна. Заринахме ги с обичайната мръсотия. — Ако думите му бяха предназначени да наранят, те не биха могли да изпълнят предназначението си по-добре.
Но онова, което все повече смразяваше кръвта във вените й, докато държеше снимките, произтичаше от две неща — съзнанието, че Лесли обичаше Джордан така, както никога не бе обичала онзи Уилър, и, което бе по-страшно, очевидният, безспорният факт, че Джордан бе влюбен в Лесли.
На снимките Джордан гледаше с поглед, от който сърцето на Джил се късаше. От очите му струеше страстна екзалтация и възторг, сякаш двамата изживяваха нещо, което караше душата му буквално да се устреми към Лесли.
Джил не можеше да отрече, че никога не бе виждала това изражение на лицето му. В същото време си даде сметка, че познава само някакво негово бледо подобие, заместител, който по-скоро изразяваше печал, отколкото страст, повече вглъбеност, отколкото щастие. Вяла, безцветна пародия на истинската любов…
Това бе изражението, което Джордан имаше за Джил и докато я ухажваше, и след брака им.
С тази мисъл Джил се обърна към една снимка, изобразяваща Джордан и Лесли на палубата на яхтата, която Джордан държеше в пристанището „Ойстър Бей“ за плаване из пролива на Лонг Айлънд.
Кал я наблюдаваше.
— Използвахме телеобектив — каза той. — Не можехме да се приближим повече от четирийсет-петдесет метра, а дори и там моят детектив се опасяваше, че ще бъде забелязан.
На снимката се виждаше яхтата с прибрани платна. Лесли седеше на палубата и държеше ръцете на Джордан фотоувеличението беше зърнесто, но разкриваше красноречиво изражението й. Очите й говореха, че иска да се любят.