В резултат на което изобщо не й хрумна да се запита как така една млада жена, която редовно идва в болницата в продължение на две години, няма да знае къде е дамската тоалетна.
Лесли бе твърде затормозена, за да мисли за подобни неща.
Колкото до Джил Лазаръс, тя седеше зад волана на собствената си кола и наблюдаваше как комбито на Лесли бавно излиза от паркинга.
Последният въпрос в мислите на Джил тази сутрин получи своя отговор. Не само че получи потвърждение на онова, което подозираше, идвайки тук, но събра и страшно много впечатления от няколкото минути с Лесли Уилър, които бяха безценни за нея с оглед на онова, което възнамеряваше да направи.
Тя запали двигателя и хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Знаеше, че ако го обърне към себе си, щеше да види онова, което видя в огледалото на банята онзи ден, когато Кал Уедърс й донесе истината за Джордан и Лесли. При тази мисъл потръпна. Знаеше, че ако види отново онова лице, ще трябва да се самоубие.
Нейният най-голям враг сега бе огледалото. Ако му позволеше да я види такава, каквато бе в действителност, с нея беше свършено.
Последната й надежда, единственият й шанс се криеше в едно преобразяване.
50
Ню Йорк, 10 февруари 1979 г.
Изминалият ден бе тежък за Джордан Лазаръс.
Сутринта и след обяд имаше съвещания със сенатори и представители от Илинойс, Ню Йорк, Калифорния, Охайо, Джорджия и Мичиган — щатите с най-големи градове в страната — както и продължителен обяд с най-приближения съветник на президента по вътрешна политика.
Джордан бе изразходвал почти нечовешка енергия и убедителност, за да спечели подкрепата на тези влиятелни мъже за законопроекта „Лазаръс“ в Конгреса. Беше им предложил услуги, които при други обстоятелства те щяха да бъдат щастливи да приемат. Но не успя да предизвика реакцията, която се надяваше да му предложат. Всички те бяха приятелски настроени, отзивчиви и впечатлени както от логиката на Джордан, така и от неговата енергия. И като представители на щати, чиято икономика зависи от добруването и жизнеността на големите градове, те искрено подкрепяха законопроекта „Лазаръс“. Бъдещето на техните щати зависеше от него.
Но знаеха също, че оглавяващият мнозинството в Сената изтъкнат член на сенатските комитети по финанси и разпределяне на средства и близък приятел на президента още от студентските им години в Йейл е яростен противник на проекта „Лазаръс“ и използва цялото си влияние в двете камари на Конгреса, за да осуети прокарването му.
Оглавяващият мнозинството беше родом от Уайоминг, щат без големи градове. Той се опасяваше, че прокарването на проекта „Лазаръс“ ще отклони ценни федерални средства от собствения му щат и по този начин ще го злепостави пред неговите избиратели. През последните години политическият му рейтинг у дома падаше заради собствената му доста семпла избирателна кампания, както и заради появата на някои агресивни млади опоненти в рамките на партията му. Това едва ли беше времето да подкрепи прокарването на един законопроект, който сериозно би могъл да разгневи неговите обикновени поддръжници.
Само че неговото влияние вътре в Конгреса бе значително. И дори най-големите ентусиасти по отношение на проекта „Лазаръс“ не посмяха да гласуват в негова подкрепа, след като лидерът на мнозинството не беше спечелен.
До този момент Джордан, въпреки личния си чар, финансова мощ и популярност в обществото, не бе успял да го постигне. Лидерът на мнозинството бе вироглав човек.
Друга година, ако Конгресът не беше същият, проектът на Джордан щеше да мине без проблем. Но в този конкретен исторически момент с обструкциите, които създаваше лидерът на мнозинството, законопроектът „Лазаръс“ нямаше никакви реални шансове да бъде одобрен.
Джордан се прибра у дома изтощен. Никога до сега работата не му беше изглеждала толкова тежка или безнадеждна. Въпреки че именно този проект го беше спасил от мъката след загубата на Лесли, сега му се струваше, че бе отхапал прекалено голям залък. Започваше да се отчайва. Представата му за реконструкцията на градовете бе по-ясна от всякога, но борбата да пласира идеята си на себични политици и водещи фигури от света на бизнеса я караше да изглежда по-невероятна и нереална от когато и да било.
Тази вечер Джордан искаше горещ душ и силно питие. Освен това искаше да се види със съпругата си, да я вземе в обятията си и да се опита да забрави черната работа през изминалия ден.