— Донякъде — отвърна тя. — Като малка идвах тук през деня и хвърлях камъни във водата. Знаех, че много хора идват с колите си вечер, но винаги съм мислила, че това не е за мен.
— Сега си тук с мен — каза той и привлече лицето й.
Струваше му се, че я целува цяла вечност. Чувстваше се отново като момче, обзет от неконтролируемия порив на младостта и от позабравената способност да мечтае и да идеализира красивите момичета. А Лесли бе най-красивата от всички.
Той събра последни сили и се реши да й покаже пръстена.
— Лесли! Много мислих през последните дни. Искаш ли да станеш моя жена?
Тя погледна към пръстена. Нещо в очите й трепна.
— Не е ли малко прибързано?
— Не е! — отвърна той. — През всичките тези години съм мислил за теб. И сега, когато те срещнах, реших за себе си. Обичам те. Ти си единствена за мен. Моля те, кажи да!
Тя бе потънала в мисли. Сериозността на ситуацията помрачаваше лицето й и я караше да изглежда по-красива от всякога.
Тя му върна кутийката. Сърцето му се смрази.
— Ще ти дам отговор утре вечер — каза тя. — Това е сериозно решение. Не искам да го взимам, без да съм помислила.
Джеф прекара следния ден в убийствено очакване. Беше убеден, че Лесли ще е негова. Самият факт, че се бе съгласила да помисли, показваше, че й се иска. Сигурно в момента мислено претегляше предложението му, може би дори го обсъждаше с баща си. Бащата щеше, разбира се, да вземе страната на Джеф. И изобщо кой ли пенсиониран фабричен работник би се отказал от зет като Джеф Патерсън?
Времето се точеше мъчително бавно. Сутринта мина, стана обяд, следобедът започна. Джеф с върховни усилия се сдържаше да не се обади на Лесли през деня. Това чакане направо го влудяваше.
Накрая започна да пие коктейли с родителите си и се опитваше да не поглежда към часовника. Изведнъж телефонът иззвъня.
Беше Лесли.
— Джеф, съжалявам, но най-неочаквано ни дойдоха роднини на гости и трябва да им приготвя нещо за ядене. Много ми е мъчно, че няма да мога да дойда на вечеря…
— Няма нищо — отвърна разочаровано Джеф. — Но довечера ще се видим, нали?
— Разбира се — засмя се тя. — Виж какво, ще се срещнем по-късно. Знаеш къде.
— Имаш предвид на езерото?
— Така ще е по-романтично — отвърна тя. — Чакай ме там, където бяхме снощи. Към девет и половина.
— Не знам как ще издържа дотогава. Ти какво… искам да кажа, би ли ми казала поне какво да очаквам?
— Значи в девет и половина — отвърна тя рязко. — Чакай ме.
— Ще те чакам.
Той затвори телефона и прекара остатъка от вечерта в стаята си в трескаво очакване.
В уреченото време Джеф пристигна с колата си на мястото край езерото, където бяха идвали с Лесли предната вечер. Наоколо нямаше жива душа. Вероятно понеже бе делник. Или пък учениците си бяха намерили друго място за натискане.
Той изключи мотора и зачака.
След десет минути нещо го накара да излезе от колата и той се загледа към езерото, изпълнен с романтични мисли. Луната грееше над водната повърхност точно на същото място, както и предната вечер. Тъмните дълбини го изпълваха с чувство за неизвестност и сладка омая.
Зад гърба му листата тихо прошумоляха, но той бе така потънал в мечта, че нищо не чу.
Ненадейно отзад се протегнаха две меки длани и закриха очите му. Чу се шепот:
— Познай кой е!
Дланите загалиха лицето му. Нещо го проряза дълбоко в слабините. Обзе го неудържима възбуда. Моментът, който толкова отдавна очакваше, бе настъпил.
Той бързо се обърна, сграбчи я и я запритиска с всички сили. Зацелува я страстно — езикът му проникваше дълбоко в устата й. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, към меките кълба под тънкия й кръст, и я притегляха здраво към него.
— О, Лесли! — изстена той. — Трябва да ми кажеш „да“! Не казвай „не“! Моля те!
И пъхна в ръката й годежния пръстен, който бе извадил от джоба си. После отново я запрегръща.
— Умолявам те! Стани моя жена!
При тези думи изведнъж му се стори, че тялото в прегръдките му не му е тъй непознато, както си мислеше отначало. Нито целувките й бяха екзотични като снощните. Той се отдръпна, за да я види по-добре на лунната светлина.
И изведнъж занемя.
В обятията му бе Джуди Бетанкорт.
Ясната луна добре осветяваше израза на лицето й. В този ужасен момент той започна да осъзнава какво бе станало. Двете го бяха намислили заедно…