Сигурно появата й означаваше нещо. Сигурно по този начин тя му даваше последна възможност.
Той трябваше да се възползва от тази възможност.
На следния ден направи така, че да се срещнат в обедната почивка и я попита дали може да седне на нейната маса.
— Разбира се! — усмихна се тя.
Той събра кураж и я заговори. Попита как върви работата в отдела й. Тя приветливо забърбори — за маркетинг, за шефа си и разни други неща.
Рой каза, че е чул за плана й относно западните пазари. Тя любезно му благодари за проявения интерес. Бе поласкана и горда, че са приели плана й.
Рой заговори за себе си — за ролята си в компанията, за годините, прекарани в нея, за предната си компания. Джил му зададе един-два любезни въпроса и това го окуражи. Тогава й разказа за бившата си жена, за бездетния им живот. Опита се несръчно да й загатне, че не е от женените началници, които си търсят забавления, а по-скоро свободен и самотен мъж, който истински я харесва.
Накрая на обеда й каза:
— Благодаря, че ми позволихте да седна до вас. Доставихте ми голямо удоволствие.
Тя седеше с кафето си в ръка и го гледаше с непроницаемите си сини очи, които не бяха враждебни, но не го и окуражаваха.
— Все още ли не желаете да се срещате с мен? — запита той.
Усмивката й изчезна.
— Много сте ми симпатичен. Съжалявам, ако съм се държала грубо. Не съм искала да обиждам чувствата ви.
— Това значи ли, че ще дойдете на среща с мен? — попита Рой.
Тя пак се засмя и поклати глава.
— Не. Но ми беше много приятно да си поговорим.
После стана и отривисто си тръгна.
Рой остана сам, съкрушен от самота. И все пак му се струваше, че положението му се е подобрило.
Хвана се като удавник за сламка за дребната отстъпка, която му беше направила. Започна да я пресреща в обедната почивка. Понякога тя не беше сама и нямаше как да отиде при нея. Наблюдаваше приятелките й с жаден поглед — сякаш самият факт, че се намират близо до нея, ги правеше привлекателни. После забравяше за тях. Мислеше само за Джил.
Друг път, когато тя бе сама, отиваше и сядаше до нея.
По време на тези обеди той не научаваше много за нея, но говореше все повече и повече за себе си. Разказа й за младостта си, за юношеските си идеали, за горчивината и самотата в света на бизнеса. Мъчеше се да я впечатли с чувствителността си, но се питаше дали това няма чисто и просто да й прозвучи като самосъжаление и да я отблъсне.
Тя го слушаше с внимание, дори със симпатия. Но никога не му позволи да прекрачи невидимата преграда, която ги делеше. Веднъж спомена между другото, че не се чувствала съвсем безопасно в квартала, където живеела. По улицата се навъртали подозрителни типове и мислела да се мести. Рой й посочи други, по-подходящи за нея квартали. Тя го изслуша с интерес, но му каза, че в момента била много заета с работа и не може да мисли за местене.
Рой обаче започна да мисли за това и една вечер се осмели да я проследи с колата. Наистина кварталът не беше от най-спокойните. Тя паркира на улицата пред блока си, който нямаше собствен паркинг. Той я изчака да влезе във входа и замечтано загледа прозореца, където светна лампа и сянката й се задвижи зад спуснатия транспарант.
После смутено затърка очи и си я запредставя как горе се съблича, как взима душ, как седи по пижама или по халат, дори как може би спи разсъблечена. Стори му се, че чува учестеното си дишане в тишината на колата. После му стана унизително и се прибра.
Опитваше се да стои далеч от нея, но не успяваше. Понякога, броени часове след като бяха обядвали най-приятелски, се улавяше, че я следи до вкъщи и седи в колата си пред блока й, изпълнен с отчаяние и любов. Струваше му се, че губи чувство за реалност, фактът, че се срещаше с нея, бе сложил край на опитите му да я забрави и тя повече от всякога обитаваше мислите му.
Казваше си, че това не може да продължава повече. Нямаше да издържи.
Тогава нещо се случи.
В една дъждовна понеделнишка вечер Рой може би за стотен път проследяваше Джил по пътя за дома й.
Както обикновено тя намери място за паркиране на по-малко от една пресечка от блока, излезе от колата и продължи по тротоара с куфарчето си в ръка.
Тогава неочаквано отнякъде изскочи мъж и я заговори. Рой веднага усети, че намеренията му не са приятелски. Тя явно се опитваше да се измъкне от него. Рой тихо излезе от колата. В този миг чу гласа й.