— Мисля, че това няма да ни свърши работа. Нещо друго?
— Може да се опиташ да убедиш акционерите да не продават. Но това ще е тежка задача, като се има предвид, че Консидайн предлага по седемдесет и пет долара за акции, които в момента струват най-много по петдесет. Цената е твърде добра, за да й се устои. Но въпреки всичко можеш да отложиш събранието на акционерите, доколкото е възможно, като междувременно се опиташ да измислиш някаква причина, нещо, което ще ги накара да задържат акциите си.
Джордан усилено премисляше. Най-после попита:
— Какво нещо?
Специалистът сви рамене.
— Ами например да опиташ да усъвършенстваш онова лекарство и да го пуснеш на пазара преди събранието на акционерите през март. Или поне да убедиш акционерите, че лекарството е пред пускане на пазара и че е в техен интерес да задържат акциите си, а не да ги продават.
При тези думи Джордан изправи гръб. Точно така щеше да направи. След като цялата тая бъркотия се дължеше на Лио Камински, може би тъкмо Лио щеше да я изведе до успешен край.
Същата вечер Джордан и Лио дълго се съвещаваха. Без много да обременява отнесения и погълнат в работа Лио с парични проблеми, Джордан просто му каза, че ако не успее да създаде в най-скоро време формула, годна за патентоване, има опасност цялата му корпорация да премине в други ръце.
Когато Лио осъзна, че всичко това означава той самият да работи за други хора и да изгуби Джордан като приятел и близък съдружник, веднага обеща да удвои усилията си. Но за да може „Лазаръс Интърнешънъл“ да получи разрешение от Дирекцията по храните и лекарствата за започване на опити с препарата на Лио върху хора, трябваше съответната дирекция да е одобрила експериментите, а следователно и самата формула за препарата.
Нямаше да има време. Джордан просто го чувстваше. Той също разбираше, че Консидайн разчита тъкмо на това. След като „Лазаръс Интърнешънъл“ още нямаше готовност да патентова експерименталния си продукт, единственият начин да се контролира продуктът беше като се придобие изпяло „Лазаръс Интърнешънъл“. И тъкмо това правеше Консидайн.
След двайсет и четири часа усилено мислене Джордан свика юристите и финансовите си експерти.
— Приемам направеното ми вчера предложение — започна той. — Събранието на акционерите през януари се отлага за март. През това време аз ще опитам да постигна нещо, което евентуално ще убеди акционерите да останат при нас. Междувременно подаваме жалба срещу „Консидайн“ в Комисията по разследване на акционерните дружества. Не вярвам да има ефект, но поне може да спечелим време.
Джордан освободи финансовите експерти и юристите. Задържа само един от тях — мъж на негова възраст на име Дан Маклафлин — единственият адвокат, комуто имаше пълно доверие. Бе му възложил аферата „Консидайн“ от самото начало.
— Дан, какво можеш да ми кажеш за Виктор Консидайн?
Дан отвори куфарчето си и извади жълта картонена папка.
— Вдовец е. Жена му е починала преди десет години, всъщност от сърце. Била е наследница на заможни фабриканти. Консидайн е започнал да гради империята си както със свой, така и с неин капитал. Той е финансова акула от най-висок ранг. Унищожавал е всеки, изпречил се на пътя му. Поне сто пъти е съден за неетични действия, но има добри адвокати и дълбоки джобове. Играе грубо. Благодарение на данъчните закони, през последните десет години е станал доста агресивен. Поглъща по-малки компании и после в повечето случаи ги препродава. Богатството му възлиза на милиарди. След още десет години сигурно ще се е изравнил с Крайслер.
— Кажи ми нещо за личния му живот.
— Живее с дъщеря си. Тя е единственото му дете. Разбира се, играе голф. Ходи на почивка по две седмици годишно на малък остров около Северна Каролина. Два пъти в седмицата играе покер. Иначе е саможив. Почти не го виждат в обществото. Няма постоянна прислуга. Къщата се чисти, когато не си е у дома. Вижда се само с дъщеря си. Тя му готви.
Джордан кимаше с интерес.
— Какво знаеш за дъщеря му?
— Има висше образование. Завършила е „Суортмър“ и „Харвард“. Имала е някои проблеми с дисциплината в училище, които, разбира се, са били потулени. Иначе успехът й е добър. Много е умна. Говори се, че след завършването си е имала годеник, но бащата е развалил работата. Той е много властен. След смъртта на жена си е станал още по-властен. Почти не я изпуска от очи.
Той се пресегна през заседателната маса и подаде на Джордан снимки на бащата и дъщерята. Виктор Консидайн беше червендалест, възпълен мъж с кръгло като месечина лице и жестоки малки очички. Дори на снимката изглеждаше опасен. От розовия му тен си личеше, че е сърдечно болен.