Той започна бавно да я притегля към себе си. Тя искаше да избяга, понеже думите и поведението му я плашеха. Ала тъмните му очи я омагьосваха — опияняваха я и същевременно някак странно я успокояваха. Това й даваше кураж да рискува, да бъде смела и самоуверена като него.
Въпреки че разумът й диктуваше противното, Барбара му разреши да я целуне. Целувката му бе нежна и почтителна. Когато устните им се разделиха, тя се отдръпна с чувство на доволство. Тя, Барбара Консидайн, се бе целунала с един красив непознат. Колко романтично! Такива неща не ставаха дори на маскен бал!
Но нещо магнетично в прегръдката и в очите му я теглеше отново към него. Този път целувката му бе по-задушевна. През цялото й тяло пробягваха тръпки на възбуда. В гърлото й се надигаше възглас на недоумение. Езикът му безсрамно проникваше навсякъде и разпалваше в нея силни усещания, каквито никога преди не бе изпитвала. Когато най-после я пусна, тя бе останала съвсем без воля — като парцалена кукла в ръцете му.
Погледна го смаяно. Слабото осветление хвърляше странни сенки по изсеченото му лице. Красотата му бе царствена, почти нереална.
Той я съзерцаваше с възхищение.
— Казват, че хубавиците се целували най-хубаво. Вече се убедих, че наистина сте хубавица.
Тя превъзмогна сладостната премала и успя да се отдели от него.
— Как ви беше името?
— Нека запазя още малко тайната си — отвърна той.
Държеше я за рамото и я оглеждаше.
— Имате най-красивите очи, които съм виждал. А на това осветление изглеждат още по-прекрасни.
После я притегли. Този път тя се опита да го спре, но напразно. Тялото й сякаш беше от пластилин. Той нежно я прегръщаше. Тя склони глава на гърдите му.
Даваше си сметка, че върши нещо нередно. Нещо съвсем нередно. Тя бе последната жена на света, която някой непознат щеше да поиска да целуне. Знаеше много добре, че е несръчна и отблъскваща. Знаеше, че каквито и скъпи дрехи да облече, винаги ще изглежда старомодна и неугледна.
Появата й в обществото преди десет години беше мъчителна и завърши с пълен провал. Всички знаеха, че никой от уважаващите себе си млади мъже с положение не я иска.
От този ужасен ден насам тя странеше от младите мъже. Майка й упорито правеше опити да я сватосва с разни подходящи ергени. Но след смъртта на майка й, баща й прие самотния й живот, понеже му беше удобно и приятно да я държи на свое разположение. Не му трябваше наследник. Беше прекалено голям егоист, за да се занимава с оставяне на богатството си на някакъв си син.
И така, през всичките тези години Барбара се справяше сама с разочарованието си, със самоненавистта си и с жестокостта на баща си. Този красив непознат, който я бе отвел в пустия салон, за да я целуне, бе по-прекрасен от всичко, за което си бе мечтала. Будеше у нея известни подозрения, но тя усещаше, че някъде дълбоко нещо в душата й се топи, че способността й за съпротива изчезва.
И тя се отпусна в прегръдките му. Наистина не я интересуваше кой е и какви цели преследва. Искаше да се наслаждава на този момент, понеже знаеше, че ще е кратък.
— Ти си нещастна — каза той. — Чувствам го. Защо си нещастна?
Очите й се напълниха със сълзи. Гласът му бе пълен с разбиране.
— Не ме питайте за това.
— Добре.
Той я прегърна по-здраво. Двамата се полюшваха в мрака. В залата долитаха приглушени звуци от оркестъра. Музиката бе прекрасна, вълшебна, сякаш неземна.
— Никога не мислиш за себе си — прошепна той. — Там ти е грешката, нали? Просто винаги се трудиш само за другите. Никога не си оставяш дори минутка само за себе си, за да бъдеш щастлива.
Тя го обгърна с две ръце.
— Откъде знаете всичко това?
— Нищо не знам. То просто се излъчва от самата теб.
Двамата замълчаха.
— Ние хората рядко сме готови да се впуснем в неизвестното — поде отново той. — Например двамата с теб бихме могли още сега да се махнем оттук. Да се качим на самолета и да отидем на едно хубаво място, близо до Кейп Код… Да стигнем много преди полунощ… В онова прекрасно хотелче с апартамент към океана… Бихме могли да си пием шампанското в това апартаментче, само двамата — ти и аз…
Барбара неволно притвори очи.
— Там ще е топло и уютно — продължи той. — Има и камина… Само двамата с теб…
— Защо ми казвате всичко това? — попита тя.
— Защото искам да бъда с теб — отвърна той. — Говоря сериозно. Хайде, ела с мен тази вечер! Никой няма да разбере.