Най-после вратата се отвори. На площадката имаше огледало и старинни столове. Тръгнаха по някакъв коридор. Спряха пред врата с някакъв номер. Ключът беше у него. Стаята беше топла и уютна, потънала в златист полумрак — нощната лампа над леглото светеше. Тя влезе заедно с него. Той съблече мантото й и го закачи в шкафа. После се върна и застана до нея.
— Роклята ти много ми харесва.
Тя се усмихна при мисълта, че вече я е виждал същата сутрин в Ню Йорк.
— Твърде хубава е, за да я мачкаме. Дай да ти помогна.
Барбара се вледени. Стана й ясно какво иска от нея. Вече не ставаше дума за никакъв разговор.
Прииска й се да му зашлеви плесница, да изкрещи, да го накаже за насилието, да избяга от тая стая колкото й държат краката.
Но не помръдна.
Той разкопча ципа на роклята, разтвори я на раменете и я смъкна. Отдолу имаше и фуста. Ръцете му обгърнаха кръста й, разтеглиха ластика и свалиха и нея. Тя остана само по пликчета и сутиен.
— Колко си красива! Точно като в мечтите ми!
Вдигна я и я отнесе до леглото. Наведе се да угаси лампата и я целуна.
После застана до нея. Тялото му ясно се очертаваше на фона на уличното осветление зад тъмния прозорец. Той съблече сакото си, свали връзката си и погледна към нея. Тя сякаш почувства усмивката му.
После съблече и ризата си и пред очите й се откри силното му младо тяло, ъглестите му рамене, здравите мишци, дългите ръце, едрите длани с необичайно фините пръсти.
После с плавно движение той се събу. Пред очите й за миг се мярна очертанието на члена под слиповете. Накрая той махна и тях и коравият му пенис се оголи.
Барбара, не беше на себе си. Разтърсваше я неописуемо желание, но тялото й оставаше напълно безчувствено. Възбудата й срещаше в него непреодолима преграда от студенина.
Той коленичи, за да я целуне, и пъхна нежно език в устата й. После клекна и се надвеси над нея.
— Толкова отдавна ми бягаш! — шепнеше той.
Барбара не можеше да помръдне, за да го спре. Той в миг свали пликчетата и сутиена й и зацелува гърдите й, опипвайки с език меките зърна, докато те се вкоравиха от възбуда.
Сетивата й пламтяха, ала някаква студенина продължаваше да я сковава. Тя знаеше, че той усеща каква борба се разразява в нея — старата мома, опълчила се срещу дълго потисканата си чувственост. Беше готова на всичко, за да може да се освободи от самата себе си и да му се отдаде с наслада. Но тялото, което обитаваше, не й позволяваше да го направи. Нито пък животът, който бе водила през всичките тези години.
Той продължаваше бавно да я гали. Ръцете му се спуснаха под кръста й. Тялото му бе невероятно, знаеше и я даряваше с все по-силни тръпки дори когато нежно и внимателно разтваряше краката й, когато събуждаше плътта й за още по-силен копнеж и я подготвяше за това, което щеше да последва.
Тя беше на ръба на бездната, готова да се отдаде напълно, когато вътре в нея нещо се скъса.
— Не! — извика тя и се вкопчи в раменете му. От очите й неудържимо бликнаха сълзи.
Той спря и я погледна в очите. Ръцете й на раменете му го умоляваха. На лицето му се изписа озадаченост.
После осъзна безкрайното й отчаяние. Отдръпна се от нея и я прегърна като дете.
— Няма, няма… — зашепна той и зацелува обляното й в сълзи лице. — Няма нищо да ти правя, Барбара. Прости ми. Не можех да разбера…
После продължи да я гали и да я люлее в прегръдките си.
— Съсипали са те повече, отколкото си мислех — промълви той. — Съжалявам. Трябваше да го почувствам по-рано. Какъв глупак съм бил!
Утешителните му думи я караха да ридае още по-силно и тя се вкопчи в него с всички сили.
— Всичко ще мине — продължаваше той. — Искам да се чувстваш в безопасност с мен. Това е най-важно от всичко. Не бой се, Барбара, аз съм ти приятел.
Нежната му прегръдка излъчваше приспивна топлина. Малко по малко паниката й отшумя и тя започна да се чувства в безопасност, както той й бе казал. Чувствителността и разбирането му я привличаха дори повече от красивото му тяло.
— Хайде сега, почини си — продължаваше той. — Помъчи се да заспиш и всичко ще бъде наред.
Тя кимна с благодарност и обори глава на гърдите му. След малко наистина усети, че сънят я надвива. Казваше си, че трябва да стане и да се върне в стаята си, но сигурността, която й даваше прегръдката на Джордан Лазаръс, я правеше все по-сънлива. Направи последно усилие да се върне към реалността, но не успя.
Барбара заспа дълбоко.