Нощта й бе дълга, изпълнена с натрапчиви сънища. Когато се събуди, се чувстваше променена, въпреки че не можеше да каже защо.
Джордан бе до нея. Беше станал рано, за да я погледа, докато спи.
— Трябваше да ме събудиш! — каза тя. — Ще закъснея.
— Толкова си хубава заспала! — усмихна се той. — Сърце не ми даваше. Снощи изглеждаше много уморена.
Беше по халат. Докато тя ставаше, той поръча закуска. Неизвестно защо, не я беше срам да застане гола пред него. Чувстваше погледа му, изпълнен с нямо възхищение.
Тя започна да се облича, а той все я гледаше. Преди да си тръгне, тя пи кафе с него. Говориха малко, но в отношенията им имаше нещо топло и интимно, което ги свързваше, сякаш предната вечер наистина се бяха любили.
На вратата той я прегърна и я целуна.
— Надявам се, че снощи постъпих правилно. Сърдиш ли ми се, че не продължих? Или за това, че те поставих в такова положение, та трябваше да ме спреш?
— Не си направил нищо лошо — поклати глава тя.
Джордан я погледна сериозно. После каза:
— Важното е да правим това, което трябва, нали така?
После се усмихна.
— Ще ми липсва сутрешното ти събуждане. Беше много хубаво.
— Благодаря ти — каза тя и го целуна по бузата.
После прекрачи прага и огледа празния коридор. Образът му не я напускаше по пътя към асансьора. Представяше си усмивката му както при събуждането си. Защо не можеха всичките й дни да започват с тази красива, топла и окуражителна усмивка!
Тази мисъл я изпълни с копнеж. Когато прекрачваше прага на стаята си, радостното чувство от сутринта се бе превърнало в тъга.
Същата вечер Барбара се върна в Манхатън.
Когато си влезе вкъщи, беше близо девет часът. Баща й я чакаше.
— Къде, по дяволите, се губиш толкова време?
Беше по халат, с чаша бира в ръка и вестник под мишница. Гледаше я с раздразнение над очилата си за четене.
— В „Аламбра“, къде другаде — отвърна тя, опитвайки се да изглежда изморена и леко раздразнена. — Господин Фредерикс не дойде на обеда и трябваше да вечерям с него.
— Ако имаше среща с мен, нямаше да си позволи да закъснява — изръмжа баща й.
Барбара почервеня.
— Тогава следващия път иди ти! Ако ми нямаш доверие…
— Кой казва, че ти нямам доверие? Не извъртай думите ми, че ще съжаляваш!
Виктор Консидайн не я заплашваше наистина. Просто такъв му беше маниерът. По очите му личеше, че й се радва.
Тя се извърна.
— Отивам да взема душ. Съсипана съм.
— Добре, ще се видим след това — каза той.
Барбара бързо излезе. Знаеше какво означават думите му. Тази вечер той искаше да бъде с нея.
Окачи роклята си в шкафа, съблече бельото си и влезе в банята. Още чувстваше дъха на Джордан. Сутринта не се беше къпала. Ако не беше баща й, нямаше да се къпе цяла седмица, за да запази дъха му по кожата си.
Но трябваше да заличи следите от него. Не можеше да рискува, баща й да заподозре. Не можеше и да допусне скъпият й мирис на Джордан Лазаръс да се омърси от гнусния плътски контакт с баща й. Това бяха две различни неща и те трябваше да останат различни докато…
Докато какво?
Водата вече я обливаше, когато тя изведнъж прозря трудността на дилемата си.
Барбара бе нов човек. Случилото се предната нощ и същия ден бе сложило край на всякакви опити за съпротива на Джордан Лазаръс от нейна страна. Най-странното бе, че пощадявайки я, когато бе беззащитна в ръцете му, той бе пресякъл у нея всякакво желание да му отказва.
От друга страна, не можеше прекалено дълго да крие истината от баща си. Той бе твърде хитър. Нито пък можеше открито да го предаде.
Сякаш от това положение нямаше никакъв изход.
Но така или иначе, Барбара Консидайн бе дъщеря на баща си. Докато пръстите й с неохота отмиваха следите от целувките на Джордан Лазаръс, в ума й започна да назрява една смътна възможност.
Когато излезе от душа, в съседната стая отекна лаещият глас на баща й.
— Хайде, идваш ли? Цяла нощ ли да чакам?
Барбара се пресегна към нощницата си. В този момент в ума й нещо проблесна — възможността бе прераснала в решение.
18
Детройт
Беше вторник и имаше много работа. В Детройт беше паднал силен сняг. Джил Флеминг излезе от стаята си в отдела по маркетинг и тръгна към асансьора, за да се качи на шестия етаж.
Точно преди вратата да се затвори, вътре се шмугна Харли Шрейдър.