— Как я караш? — запита Харли с най-милата си делова усмивка.
— Добре — усмихна се Джил малко официално.
— А работата как е? — попита той.
— Добре — кимна Джил.
— Как е Рой? — продължи той.
Джил не отвърна и погледна настрани с неопределено изражение.
Харли многозначително се усмихна. После неочаквано се пресегна към стопа. Асансьорът спря между етажите. Бяха сами.
— Между нас не трябва да има тайни — започна Харли с по-сурова усмивка. — Само искам да знаеш, че всичко ми е ясно.
Джил вдигна вежди и попита с равен тон:
— Какво по-точно?
— Всичко — отвърна той. — Това, което целиш с Рой. Целият ти план. Познавам Рой много добре, разбираш ли? Приятели сме от двайсет години. Ясно ми е какво се опитваш да постигнеш.
Джил понечи да натисне копчето, но той хвана ръката й и се усмихна.
— Няма да успееш, малката. И знаеш ли защо? Защото аз няма да ти дам. Може и да не съм кой знае какво, но Рой Инглиш ми е приятел. И няма да допусна някоя като тебе да го върти на пръста си, за да му изсмуква парите.
Джил го погледна с ненавист. Красивото й лице бе странно преобразено. После хладно изрече:
— Пусни ръката ми. Нямам какво да говоря с теб.
Харли Шрейдър я остави, тя натисна копчето и асансьорът тръгна.
— Ако съм на твое място, ще си потърся друга работа — продължи той. — Преди да е станало късно.
Асансьорът спря на шестия етаж и Джил излезе с купчината папки, които носеше, без да се обръща назад.
— Пак ще се видим — извика той след нея.
Същата вечер Джил каза на Рой, че Харли я е закачал.
— Спря асансьора, докато бяхме сами, и се опита… Не искам да ти разказвам с подробности, бях като зашеметена. А ти ми беше казвал, че е симпатичен, че сте приятели…
Рой я гледаше съсредоточено. По лицето му пробягваха смесени чувства, най-вече ярост.
— Ще я видя тази работа — процеди през зъби той.
— Не, миличък! — възпротиви се Джил и хвана двете му ръце, сякаш за да го спре.
После го накара да й обещае, че няма да предприема нищо. Сега не било време да прави истории в компанията. Поради предстоящата му кандидатура за президент положението било деликатно. Разбирала много добре, че иска да си отмъсти на Харли с голи ръце, но трябвало да се успокои.
— Нека забравим за това. Не беше кой знае какво — настоя тя. — По-скоро беше смешно. Може би не трябваше да ти казвам.
— Не — отсече Рой. — Ти постъпи както трябва.
През следващите дни Рой не предприе нищо. Но не можеше да изкара случката с Джил от съзнанието си.
Винаги беше приемал Харли Шрейдър като плиткоумен веселяк, като колега, който става за приказки на чашка от време на време, за игра на скуош веднъж седмично и понякога за партия голф. Бяха запазили приятелството си през всичките тия години главно защото Рой бе запознал Харли с жена му Джин. Рой имаше доверие на Харли като съюзник в бизнеса, понеже Харли бе толкова по-некадърен и неамбициозен от него, че изобщо не представляваше никаква заплаха. Самата повърхностност на Харли правеше присъствието му незначително и успокоително.
Но сега старият му приятел се разкриваше пред очите му в напълно нова и ужасна светлина. Самата мисъл, че Харли посяга на Джил, че се осмелява да си играе с честта й като жена, караше Рой да побеснява. Още повече, че Харли много добре знаеше, че Джил е негова.
Само при представата как Харли спира асансьора и се опитва да натиска крехкото телце на Джил с дебелото си тяло, той се изпълваше с ярост и изпитваше унижение, което иначе му бе напълно неприсъщо.
От няколко месеца Рой забелязваше, че самата мисъл, че други мъже могат да докосват Джил, му причинява силна мъка. Въпреки че си даваше ясна сметка, че не е непорочна, той възвишено си я представяше като чиста малка фея, познала любовните наслади лично от него. Мисълта, че може да се докосва до други мъже, а какво остава да изпитва наслада от телата им, бе направо недопустима за него.
Затова идеята за Харли, предполагаемият му приятел, който се опитваше да се забавлява с Джил, направо го подлудяваше. От момента, в който чу за това, той направо не беше на себе си от ревност.
Но Джил му забраняваше да иска сметка на Харли.
Затова Рой се сети за друг начин, който бе научил от дългогодишния си опит в бизнеса, и започна подмолно да подготвя почвата за изхвърлянето на Харли от компанията.
В този период той се движеше между група влиятелни административни началници и членове на борда, които се готвеха да му възложат президентството като принудят противниците му да напуснат. Рой се зае постепенно да ги убеди, че когато му дойде времето, Харли също ще трябва да напусне. Харли бил едно нищожество без никакво въображение, който бил достигнал тавана си още преди десет години и нямало накъде повече да се развива.