В това имаше известна истина. Неведнъж през последните години Рой, благодарение на връзките си, бе предпазвал Харли от онези, които се мъчеха да го изместят в своя полза. Правеше го просто от приятелство.
А сега, пак благодарение на връзките си, той се стремеше да го махне от пътя си, понеже го ненавиждаше.
Седмиците се нижеха една след друга. Външно „Континентал Продъктс“ даваше вид на цветуща компания с очертаваща се силна финансова година и солидно, макар и безсъбитийно бъдеще. Но в задкулисната борба за власт, която всъщност я разтърсваше, бе заложено бъдещето на поне десетина висши чиновници и най-вече на Рой Инглиш.
През този период на подмолна дейност Рой и Харли излязоха една петъчна сутрин да изиграят обичайната си партия скуош.
След разговора с Джил Рой продължаваше да играе скуош с Харли както обикновено. Искаше да го държи под око, за да може още по-пълно да го унищожи, когато настъпи решителният момент. Затова през цялото време се държеше добронамерено и мило със стария си приятел.
Харли не беше твърде интелигентен, но беше хитър. На това го бяха научили годините, прекарани в света на бизнеса. Той много добре си даваше сметка, че разговорът му с Джил е достигнал до Рой. И беше нащрек.
Рой, както обикновено, спечели без особени усилия. Беше в много по-добра форма от Харли и лесно го надигра.
Когато свършиха, тръгнаха към съблекалнята и заговориха за спорт, за борсови операции и за общи познати.
Намираха се в класическа ситуация на бизнес партньори. Всеки един от двамата четеше мислите на другия, но никой не говореше за това. Харли знаеше, че Рой е вложил всичко в борбата за президентското място. От известно време подозираше, че зад цялата неочаквана игра за власт се крие Джил Флеминг. Това, разбира се, означаваше, че когато започнат големите промени, Харли ще изхвърчи.
— Миналата седмица ние с Джини те видяхме с Джил в Къмбърланд — започна той.
— Така ли? — учуди се Рой. — Аз пък не ви видях.
Харли тихо подсвирна.
— Тази Джил е страхотно гадже. Всички мъже в заведението ти завиждаха.
Рой не отвърна.
Харли затвори шкафчето си и продължи:
— Бива си я наистина. Не знам дали съм ти казвал, че един-два пъти излизах с нея, но това е стара история. Не беше сериозно като в твоя случай — само лека закачка.
Рой застана неподвижно и се вторачи в приятеля си.
Харли го погледна в очите и продължи:
— Никак не е лоша. И в леглото си я бива. Знае всички трикове.
Рой стисна юмруци. Не вярваше и дума на това, но му идеше да разбие носа на Харли. Спомни си за отвращението в очите на Джил, когато му разказваше за сцената в асансьора. Изобщо мисълта за Харли и Джил в леглото беше абсурдна. Та те двамата бяха от различни светове! Харли беше груб и тъп търговец, а Джил — приказна фея, която бе толкова съвършена, че дори беше немислимо да ги сложиш един до друг.
Но въпреки всичко някакво неизвестно напрежение бе обхванало тялото на Рой и не го напускаше. Той почувства, че ръцете му треперят и още по-силно стисна юмруци.
Харли го погледна в очите, после се извърна и се изсмя.
— Ама какво белегче имаше! Щом го погледнех, и ми ставаше! Като Ева и забранената ябълка. Точно до онази й работа!… Никога не бях виждал такова нещо. Не можех да откъсна ръцете си от него.
При тези думи Рой пребледня. Погледна встрани и с нечовешко усилие на волята успя да запази самообладание. Ръцете му така трепереха, че едва си обу панталоните и си закопча колана.
Харли беше вече облечен и се готвеше да тръгва.
После се обърна към Рой, погледна го сериозно и каза искрено:
— Не допускай една жена да те прави на маймуна, Рой! Недей да забравяш кой си! Колкото до другото… е, приятели сме. Ако станеш президент и аз изхвърча, ще знам защо.
После го хвана за рамото.
— Но не допускай една жена да те прави на маймуна!
Рой остана сам на пейката в съблекалнята, седнал пред шкафчето си и потънал в мисли.
Ръцете му вече не трепереха. Мозъкът му се проясняваше. Имаше чувството, че дълго време не е бил на себе си, като удавник, изваден в последната секунда от жадните океански дълбини.