Целият му досегашен живот на егоист му се притичваше на помощ и той бавно проглеждаше. Яростта му, по-рано смътно съсредоточена върху Харли, постепенно изчезна. На нейно място се появиха спокойна уравновесеност и желязна увереност.
Рой седя в съблекалнята повече от час, дълбоко замислен и сам.
Когато стана и си тръгна, беше решил какво ще прави.
На следната сутрин в отдела по маркетинг влезе човек от охраната и връчи на Джил заповед за уволнение.
Тя я прочете — текстът беше студен и безличен.
„Корпорацията със съжаление ви уведомява, че трябва да прекрати договора ви с днешна дата. Желаем ви успех във всички бъдещи начинания.“
Човекът от охраната я изпрати до входа. Наредиха й да върне личната си карта и пропуска за паркинга.
Когато се прибра вкъщи, Джил се обади в кабинета на Рой. Казаха й, че е извън града. Тогава тя се обади в апартамента му. Не й отговори никой.
Обади се в кабинета на Харли Шрейдър. Мислеше трескаво. Трябваше незабавно да говори с Харли и може би дори да му обещае неща, които не искаше да обещава. Но нямаше избор.
Секретарката на Харли също й каза, че той е извън града.
Тогава Джил разбра.
Постъпката на Харли не я учудваше. Той явно си даваше сметка за властта й над Рой и че в даден момент това ще сложи край на кариерата му в компанията.
Разбира се, проклинаше се, че легна с Харли още през първата седмица в компанията, преди почти година. Но нещата не можеха да се върнат. Харли се оказа важно стъпало. Тъкмо от него тя научи в леглото всичко за Рой, за ролята на Рой в компанията, затова, че е неженен, за приспаните му амбиции.
Така ключът, който тогава й бе отключил първата важна врата в „Континентъл Продъктс“, сега завинаги я бе заключил за нея.
Постъпката на Харли не учудваше Джил. Той просто се стремеше да предпази стария си приятел от жената хищник, чийто чар вече сам бе вкусил.
Но я учудваше Рой.
Тя бе убедена, че Рой й е вързан в кърпа. Очите му, когато се любеха, й доказваха, че владее не само тялото, но и сърцето му. Как само я гледаше, когато й предложи да се оженят… Беше явно, че е неин и може да прави с него всичко, каквото поиска.
Още няколко месеца, и той щеше да е станал президент, а Джил — негова жена. Всичко вървеше като по мед и масло, докато в играта не влезе Харли.
Явно нещо в Рой й е убягнало. Сигурно в него е имало някаква вродена преграда срещу женските хитрини. Креватните й прелести и ролята, която изигра, за да го впримчи, са я съборили, но отново е изникнала, когато той е разбрал, че е спала с Харли.
Това беше непростим пропуск от нейна страна. Единственият пропуск в иначе безупречната й игра. Как само го накара да налапа стръвта и той се хвана! Тогава прибягна до шестото си чувство, за да разбере от самото начало какво иска той. Избираше най-подходящите дрехи, най-подходящото поведение, за да се впише във фантазиите му. Знаеше, че той се впечатлява от успехи в работата на подчинените си и се помъчи да се отличи, за да спечели уважението му. Отбягваше го до момента, в който той видимо изгуби интерес и точно тогава отново се появи в кабинета му с онова писмо, за да може той да я види и отново да се хване на въдичката. Колко обеди прекара с него, как използваше всеки нюанс от страстта му! А когато разбра, че я следи до вкъщи, накара един приятел ужким да я нападне, само за да го вкара в леглото си, без да му се стори прекалено лесна.
Всичко се развиваше като по поръчка. И предложението за женитба, и кандидатурата за президентското място — всичко беше почти в ръцете й, когато за зла участ Харли се намеси.
Трябваше по-рано да помисли как да го накара да мълчи. Знаеше, че двамата са приятели, и трябваше да се сети какво може да стане. Но заслепена от своята увереност във властта си над Рей, тя почти забрави за Харли. Там беше грешката й.
Какво пък, тя никога вече нямаше да допусне подобна грешка.
Колкото до Рой Инглиш, той бе чисто и просто плячка, която й се беше изплъзнала. Тя бе готова да му стане жена, дори да износи децата му. Сега й оставаше само да забрави за него и да потърси друг подходящ обект.
Но за Харли Шрейдър тя нямаше да забрави. Той щеше за цял живот да запомни Джил Флеминг и да съжалява за това, което е направил.
След уволнението на Джил Флеминг никой от приятелите и колегите на Рой Инглиш не го видя извън работното място. Движеше се главно сам из компанията и бе станал още по-мрачен и непроницаем.