Джордан не отвърна. В тези думи прозираше ужасна горчивина и отчаяние. Пред него стоеше една от най-богатите наследници в света. Изглеждаше като уплашено дете, преструващо се на отегчена от света жена. Той изведнъж изпита съчувствие към нея. Нямаше нужда от богато въображение, за да си представи живота й с Виктор Консидайн.
Барбара от своя страна размишляваше над иронията на ситуацията, в която се намираха Джордан, победеният, се държеше спокойно и хладнокръвно. Тя, собственичката на корпорация, погълнала същия следобед всичките му компании накуп, се чувстваше сякаш не е придобила нищо, а е изгубила всичко.
— Джордан! — започна тя с внезапна деловитост, сякаш се залавяше за работа.
— Да? — наклони се той към нея.
Настъпи мълчание. И двамата изчакваха. Той отгатваше вътрешната й борба с някаква дилема. Тя сякаш се колебаеше. После се наведе към него и го загледа, сякаш събирайки смелост. Накрая рязко каза:
— Джордан, ще се ожениш ли за мен?
Джордан не отвърна. Каза си, че сигурно е изгубила ума си. Вероятно потисканата мъка помрачаваше разсъдъка й.
Барбара срещна безизразния му поглед, остави чашата си и заговори:
— Днес наследих петдесет и шест процента от акциите на „Консидайн Индъстрис“. Притежавам основния дялов капитал и съм председател на борда. Мога да правя каквото поискам с компанията. Ако поискам, още утре мога да я продам. — После го погледна в очите и продължи: — Джордан, ожени се за мен.
— Затова ли си дошла? Съжалявам за баща ти, но…
— Ожени се за мен и ще си възвърнеш всичко, което изгуби — прекъсна го тя. — И научната работа за новото лекарство. И парите, които ще ти трябват, за да я доведеш докрай. Ще имаш пълна свобода да правиш каквото искаш. Аз не искам нищо в замяна. Само да ми бъдеш мъж.
Джордан се облегна назад и внимателно я огледа. Не вярваше на ушите си. Та тя трябваше тази вечер да си е вкъщи, отдадена на мъката си. А вместо това си седеше тук спокойно и му предлагаше сделка, услуга за услуга, като истинска бизнес дама.
Но сделката бе жестока за нея. Той се питаше дали тя го осъзнава.
Барбара сякаш чувстваше накъде бягат мислите му и сякаш небрежно продължи:
— Не си длъжен да ме обичаш. Не си длъжен да… ми правиш деца. Дори може да се виждаш с други жени. Всъщност аз си давам сметка, че ти ще искаш да го правиш. Всичко ще бъде нещо като… споразумение между нас двамата.
Той я гледаше с недоумение. Изглеждаше напълно преобразена от мрачната си решителност, и все пак бе предишната бедна и безутешна млада жена. В отчаянието й имаше някакво достойнство, дори в този унизителен за нея момент.
— Мисля, че няма да е редно — започна той предпазливо. — Правиш грешка.
— Целият ми живот е бил една грешка — възрази му Барбара. — Сега имам възможност да направя нещо правилно. Опитай се да разсъдиш от моята гледна точка, Джордан.
Той я разбра. От нейна гледна точка, през призмата на цялото й окаяно минало дори една формална женитба за него беше крачка напред. Но той не бе убеден в това. Съжалението, дори симпатията му към нея не бяха достатъчни, за да оправдаят една женитба без любов.
Той поклати глава.
— Не мога да се оженя за теб. Няма да е честно.
Изразът й се промени. Очите й се изпълниха със студено коварство. Не й прилягаше.
— Тогава няма да получиш нито компаниите, нито лекарството си. Всичко ще остане притежание на „Консидайн“.
Джордан се опита да я вразуми.
— Аз мислех, че си добра и нравствена. Мислех, че умееш да постъпваш правилно. Това, което ми предлагаш, ще бъде лошо за мен, но още по-лошо за теб. Можеш ли наистина да приемеш да си играеш така с две човешки съдби? Толкова ли приличаш на баща си? — изрече накрая той с присвити очи.
В погледа на Барбара нещо проблесна, сякаш за миг я бе засегнал, после изчезна. По-късно Джордан щеше да има достатъчно време, за да разбере значението му.
— Баща ми беше най-ужасното нещо в живота ми — каза тя. — Но той ме научи на едно: на този свят не можеш да получиш онова, което искаш, без да задвижиш цяла система от лостове. — Тя го погледна, после добави: — В момента аз притежавам такава.
— Но не и ако ти обърна гръб — на теб, на Лио Камински и на „Лазаръс Интърнешънъл“ — каза Джордан. — На този свят има и други неща. Други възможности. Целият ми живот е пред мен.
— Аз мислех, че искаш да влезеш в историята — усмихна се тя.
Джордан отново се смая от хладнокръвните й, делови разсъждения. Не му беше идвало наум, че тя притежава такива инстинкти. Играеше играта като баща си. Тя много добре знаеше какво бяха за него Лио и разработката му. И сега го използваше като примамка.