Рос не знаеше, че шансът му да установи по-близък контакт с Лесли чука на вратата.
В един слънчев ден в началото на октомври имаха среща на площада, за да обядват заедно. Той имаше тревожен вид.
На въпроса й той отговори, че най-добрата му служителка го напускала. Лесли я познаваше бегло. Беше стара мома, пожертвала двайсет години от живота си за Рос и фирмата, вършейки едновременно работата на момче за всичко, доверено лице и шеф на поръчките. Казваше се Юнис. Най-неочаквано срещнала мечтания принц и се оженила. Съпругът й бил лекар от Атланта и бил в Лонг Айлънд на гости при роднини.
— След медения месец ще отиде при него в Атланта — каза Рос. — Ще ми е много трудно да се оправям без нея. Тя знаеше и най-малките подробности от работата, познаваше всички клиенти.
Рос млъкна и погледна към Лесли. След известно време попита:
— Как вървят нещата в библиотеката?
Лесли се разсмя.
— Можеше да го кажеш и по-направо.
Рос се усмихна на собствената си несръчност. После продължи:
— Какво ще кажеш, наистина? Мястото ти и без това не е в тази библиотека. Направо се похабяваш. Толкова съм ти говорил за работата, че доста неща вече са ти ясни. Аз те познавам и ти имам доверие. Ти си точно човекът, който ми трябва. Защо поне не опиташ за няколко дни? Нека само ти покажа всичко и ти ще си решиш.
Лесли го погледна. На лицето й бе изписана познатата му усмивка. През последните месеци се беше сближила с Рос и се чувстваше добре с него — така, както не се бе чувствала много отдавна. Перспективата да работи с него всеки ден й се струваше примамлива.
— Добре, но само за няколко дни — усмихна се тя.
— Само за няколко дни — съгласи се той.
Седмица по-късно Лесли напусна градската библиотека и постъпи на работа в „Уилър Адвъртайзинг“ на длъжност помощник-отговорник по поръчките със скромна, но перспективна заплата и всички полагащи се надбавки.
Не беше минал и час от постъпването й и Рос Уилър си даде сметка, че не се е излъгал в нея. Тя се разбираше с останалите момичета, преливаше от неподозирана енергия и внасяше младост и красота в, за жалост, мрачната по-рано работна обстановка.
Освен това показваше необичайни познания в областта на рекламната дейност, които не можеха да убегнат на Рос, въпреки усилията й да ги прикрива и да се прави на начинаеща. Още щом постъпи, тя започна да предлага решения, които основно подобриха постиженията на агенцията по основните поръчки. В работата й имаше професионализъм, какъвто една неуспяла студентка трудно може да притежава.
Рос Уилър подозираше, че Лесли Чембърлейн е работила в рекламата и това го накара да порови в годишниците на националния справочник на специалистите по реклама. Така той научи за службата й в „Огълви, Торп“ в Чикаго.
Обади се в „Огълви, Торп“ и поговори със самия Бъд Оуънс — бившият шеф на Лесли. Не можеше да повярва на ушите си, когато Бъд му заразказва за новаторските й идеи по „Орора Лайфстайлс“ и за по-нататъшната й блестяща работа по десетина други основни национални поръчки. Бъд не можеше да нахвали необикновените способности на Лесли и все още се чудеше на неочакваното й напускане.
Рос не каза никому за разкритието си. Не искаше Лесли да си мисли, че я шпионира. Ала разговорът с Бъд Оуънс го изпълни с любопитство. Нещо бе прекъснало многообещаващата кариера на Лесли в „Огълви, Торп“ и я бе довело до положението на проста библиотекарка на хиляда мили разстояние от предишния й дом. Трудовата й биография с целия си блясък не издаваше нищо по този въпрос.
Каквато и тайна да забулваше миналото на Лесли, Рос чувстваше, че е направил страхотен удар, като я е взел на работа при него. Откакто бе дошла, „Уилър Адвъртайзинг“ кипеше от нова енергия и оригинални идеи. Загубата на незаменимата Юнис дори не се забелязваше при безупречната работа на Лесли.
Лесли сякаш разцъфваше с всеки изминал ден в топлата атмосфера, създавана от бащинската обич на Рос и вярата му в способностите й. Тя бързо се сприятели с колежките си, а когато дъщерите на Рос си идваха във ваканция, се запозна и с тях. Дори започна по малко да напълнява. А най-вече самият Рос с радост откри, че е отслабнал с някой и друг килограм, и сметна, че навярно Лесли му е дала назаем от нейната „обмяна на веществата“.