Благодарение на Лесли всичко придоби нов смисъл за Рос Уилър. Не само на работното място, където присъствието й сякаш с всяка изминала седмица внасяше нови изненади и разкриваше нови възможности, но и в помръкналия му от преумора и самота монотонен личен живот на вдовец на средна възраст.
Рос не спираше да търси загадката в миналото на Лесли Чембърлейн. Но той реши за себе си, че повече си заслужава да я има като приятел и колега, отколкото да знае тайни, които не го засягат.
Бъдещето му изглеждаше твърде светло, за да се рови в миналото.
22
Ню Йорк
Есента на 1975 г.
Хайтауърови бяха прочута фамилия.
Бащата, Колиър Хайтауър, железопътен и стоманен магнат от началото на века, бе създал семейната компания и я бе я превърнал в едно от страшилищата на Уолстрийт през двайсетте години, а по-късно — в една от най-могъщите финансови институции на страната. Жена му, по рождение Андреа Крокър, от промишлената династия Крокър, му бе донесла в зестра много милиони долари в брой и в сделки.
Колиър и жена му не бяха вече между живите. Синовете им, Форд Хайтауър и брат му Кеган, бяха и двамата сенатори на САЩ. Кеган представляваше републиканците от родния щат на фамилията — Пенсилвания, а Форд — републиканците от Делауеър, където се бе установил, за да се кандидатира за Сената.
И двамата бяха могъщи, популярни и интелигентни. И двамата бяха женени за високопоставени в обществото дами от много богати семейства. И двамата можеха да си позволят да харчат милиони за предизборни кампании. И двамата бяха завършили право в Харвард. И двамата бяха красиви, тъмнокоси, синеоки и с изсечени лица.
И двамата бяха в борда на директорите на „Хайтауър Корпорейшън“, една от двайсетте най-големи индустриални фирми в страната. Бяха толкова богати и финансовите им връзки се простираха толкова далеч, че политическите им опоненти често ги обвиняваха, че интересите им противоречат на тези на основните им политически поддръжници.
Нито едно от тези обвинения обаче не се оправдаваше, понеже финансовите въпроси в политическите кариери на братята се управляваха толкова изкусно, че и двамата бяха безукорни.
Нещо повече, същите тези политически кариери се планираха с тъй безпощадна и добре премерена далновидност, че противниците им нямаха никакъв шанс за успех. Когато Кеган се кандидатира за Конгреса, конкурентът му беше здраво стъпил на краката си титуляр с трийсетгодишен опит и стотици хиляди верни избиратели. По време на кампанията на Кеган обаче, неизвестно как се разкри, че опонентът му имал двайсетгодишна връзка със секретарката си и че веднъж взел пари от заемодателна финансова институция, собственост на брата на жена му. Кеган спечели изборите с малко мнозинство и след шест години продължи нагоре и спечели място в Сената на САЩ.
Брат му Форд имаше зад гърба си подобна кариера. След победите, удържани над силни противници в Камарата и Сената, благодарение на умело организирана и водена в продължение на повече от осем години много скъпа рекламна кампания, бе станал един от най-популярните сред избирателите личности в Сената.
Говореше се, че един ден двамата братя ще се кандидатират за президентските избори. Някои наблюдатели изказваха полушеговити предположения, че ако един от братята си смени партията, двамата могат лесно да се състезават за Белия дом.
Малцина политици в Съединените щати се радваха на популярността на братя Хайтауър. И двамата бяха редовни посетители в Белия дом, и двамата бяха председатели на важни комитети в Сената, и двамата се радваха на политическо влияние, далеч надхвърлящо ранга им. Снимките им почти всеки месец се появяваха по кориците на най-известните списания, документирайки живота им във висшето общество, красивите им къщи, успехите на децата им, красотата на жените им и разбира се, звездните им политически кариери.
Никой обаче не знаеше, че конците в семейство Хайтауър се дърпат задкулисно от друг член на семейството, който бяга от рекламата като от чума.
Това бе Джесика Хайтауър. Тя бе по-малка от Форд с две години, а от Кеган — с четири, й откакто Колиър Хайтауър бе починал, преди петнайсет години, изпълняваше ролята на същински глава на семейство.
Джесика открай време беше най-умна в семейството. На шестгодишна възраст коефициентът й на интелигентност беше Г 70. На петнайсет години беше завършила гимназия, а на осемнайсет — университет — Колумбийският, със специалност математика. Три години по-късно бе защитила едновременно докторска дисертация по политология и магистърска степен по бизнес и бе започнала високоотговорна работа в „Хайтауър“.