Тя беше най-щастлива, когато побеждаваше мъжете на техен терен, понеже дори и зад страха им от нея можеше да почувства презрението им към жените и женския ум. За тях тя бе някакво странно създание, някакво изключение, някакъв по-умен и по-силен от тях хермафродит.
На Джесика й харесваше да бъде така. Никой не можеше да я разбере, следователно никой не можеше да чете мислите й. Това й даваше още по-голяма сила над останалите.
Вратите на асансьора се затвориха. Кабината ухаеше на орехово дърво и на пури. Тя се зачете в един от докладите от събранието. В това време асансьорът потегли надолу.
После спря и влезе някакво момиче. Джесика дори не го погледна. Беше погълната от мислите си.
— Днес времето е прекрасно! — каза момичето. — Как бих искала в този момент да съм навън, а не тук!
Джесика вдигна глава и видя едно необикновено миловидно лице, озарено от открита усмивка. Не отговори. Не беше свикнала подчинените й да я заговарят. Повечето от тях отдавна се страхуваха от нея и не смееха да си отворят устата. Когато тя се движеше из сградата, всички мълчаха.
Момичето сякаш не обърна внимание на факта, че тя не му отговаря. Кабината спря на етажа му и то излезе. Джесика зърна мимоходом гъвкавото му тяло и меката му кестенява коса.
Не се сети повече за случката — всъщност напълно забрави за нея.
В края на следващата седмица, когато поведе расовия си жребец по една ездачна пътека в „Харкнес Клъб“, неочаквано попадна на произшествие.
Насред пътеката стоеше оседлан кон, но от ездача нямаше и следа. Джесика дръпна юздите и жребецът спря. Отнякъде се дочу тихо стенание. Тя слезе от коня. В шубраците встрани от пътя лежеше момиче.
— Какво ви има? — попита Джесика.
— Конят ме хвърли — отвърна момичето. — Кракът ми е навехнат.
Очевидно имаше силни болки. Джесика завърза двата коня и се наведе, за да й помогне. Имаше опит в конните злополуки и знаеше как се дава първа помощ. Погледна лицето й — цветът й беше нормален. После внимателно опипа ранения крак и отсъди:
— Няма счупено.
Когато опипваше коляното, момичето тихо изохка.
— Тук ли ви боли? — попита Джесика.
— Да. Изкълчих го, когато падах. Ходилото ми беше захванато в стремето.
Кракът й беше толкова крехък и нежен! Джесика я погледна в лицето. Стори й се познато отнякъде. Тя проговори:
— Изглежда доста е навехнато. Не мърдайте.
Момичето я гледаше.
— Аз ви познавам. Вие сте госпожа Хайтауър. Веднъж бяхме заедно в асансьора.
Джесика по природа беше студена жена и не отговори. Спомняше си случката много бегло. Ала невинността на момичето я забавляваше. В младото лице имаше нещо безпомощно, което я привличаше.
— Вие, разбира се, не си спомняте за мен. Но вас всички ви познават.
Джесика я погледна неопределено и смръщи вежди. Въпреки че известността в корпорацията й се нравеше, фактът, че други споменават за това, я дразнеше.
— Значи работите в „Хайтауър“.
Момичето кимна.
— От четири месеца. В отдел „Развой на продуктите“ като системен инженер.
Джесика я погледна с любопитство. Беше толкова малка и нежна — като момиченце. Съвсем нямаше вид на инженер. Особено сега, в това състояние, изглеждаше безпомощна като ранена кошута.
— Да видим можете ли да ходите — каза тя и й помогна да стане. Момичето трепна от болка, но не каза нищо и се опря на здравите ръце на Джесика.
Можеше да се придвижва куцукайки, но не и да ходи. За яздене не можеше да става и дума. Очите й неволно се насълзиха.
— Много съжалявам, че ви отнемам времето — каза тя с променен от болката глас.
— Стойте тук, ще повикам някого — каза Джесика.
И тя тръгна с двата коня към конюшните. Върна се с един от конярите и той откара момичето до канцеларията с колата си. Джесика ги следваше на коня.
Нещо накара Джесика да откара лично момичето в болницата. Беше събота и нямаше спешна работа. От години не беше изпадала в странната ситуация да помага на някой друг. Поради природата на работата си отдавна дори не беше разговаряла с някого като хората.
Докато чакаха резултатите от рентгена и в отделението за бърза помощ за превръзка на коляното на момичето — оказа се, че навяхването е доста сериозно. Джесика й зададе някои въпроси. Не била женена, имала висше образование и била отскоро в света на бизнеса.