Родителите й починали. Била сама на този свят. Завършила образованието си и постъпила в „Хайтауър Индъстрис“ без особени амбиции — главно да си изкарва прехраната.
Джесика я слушаше с едно ухо. Очите й се рееха из кабинката, чиято завеса ги отделяше от останалите пациенти в отделението за бърза помощ. Дочуваха се неясни стонове, въздишки от умора и от скука.
На стената в кабинката имаше огледало. В него се отразяваше голото тяло на момичето, едва прикрито в широката болнична роба, която сестрите му бяха дали. Коляното му беше вдигнато и откриваше стройния му крак. Ръцете му също бяха много фини. Беше толкова нежно и безпомощно, че напомняше на цвете. Лицето му още носеше белега на болката и неудобството, че създава грижи на другите, и въпреки това си личеше, че е необикновено красиво. Спокойно, замислено лице, още детинско и все пак изпълнено с дълбочина. Хубаво лице.
Джесика бе запленена. В цялата тази сцена имаше нещо много необичайно, много странно, което, неизвестно защо, я привличаше. Това момиче бе абсолютно само на света, както и самата Джесика. Въпреки че нямаше властта и положението на Джесика, уважаваше себе си. Не изпитваше самосъжаление. Самият този факт караше Джесика да се умилява от това, че в момента присъствието й е нужно.
Процедурите в отделението за бърза помощ отнеха повече от час и половина, голяма част от които преминаха в чакане. Лекарят даде на момичето лекарство за болките, от което главата му се позамая.
— Има ли кой да я закара до вкъщи? Тя не може да шофира. Трябва да минат поне дванайсет часа, докато дойде на себе си.
— Аз ще я взема със себе си.
Двете със сестрата я избутаха с количката до входа, където чакаше лимузината на Джесика.
— Бантън, карай у дома! — каза тя на шофьора.
— Моля ви, наистина не правете това! — възпротиви се вяло момичето. — Ще се оправя сама. Кракът ми е само навехнат. Може да ме оставите при конюшните, където е колата ми. Или просто вкъщи.
— Глупости! — отсече властно Джесика. — Ще дойдете с мен у дома, докато ефектът от лекарството премине. Бантън ще се погрижи за колата ви. Утре ще се чувствате по-добре. Тогава можете да си вървите.
Момичето вяло се усмихна.
— Много сте мила! Та вие изобщо не ме познавате! Само си създавате грижи!
— Вие сте една от подчинените ми — усмихна се Джесика. — Значи ви познавам, не е ли така?
Момичето се усмихна. Очите му бяха полузатворени — от болки, а и от лекарството.
Вече излизаха от гората и през прозорците на колата се виждаха натоварените градски улици. В този момент Джесика се сети, че дори не я е питала за името й. Тя понечи да заговори, но видя, че момичето се унася в сън.
Тогава забеляза найлоновата болнична гривна с името на пациента, закопчана около тънката китка на спящото момиче.
Джил Флеминг.
23
Всичко протече без особени сътресения, както повечето истински важни неща в този живот.
Джордан отново оглави новосъздадения си индустриален конгломерат, който му бе върнат непокътнат след женитбата с Барбара Консидайн. Измежду многото филиали на корпорацията фигурираше скромна фирма за химикали и лекарствени средства, преименувана „Л. К. Фармасютикал Инкорпорейтед“. В тази фирма Лио Камински ентусиазирано продължаваше осемгодишния си труд по новото лекарство.
Джордан стана член на борда на „Консидайн Индъстрис“. Барбара Консидайн-Лазаръс, без да се двоуми, постави на негово разположение финансовите ресурси на огромната корпорация.
Джордан вложи в работата цялото си умение и това, което сестра му Мег обичаше да нарича „виждане“. Откри възможности за закупуване от „Консидайн Индъстрис“ на дялове в рудодобива и корабостроенето, които Виктор Консидайн постоянно пренебрегваше, понеже признаваше единствено промишлеността. Барбара Консидайн се вслуша в съвета на съпруга си и пристъпи към перспективни сделки в тази област, сдобивайки се с нови и нови предприятия.
Междувременно Джордан заработи още по-бързо и по-гъвкаво със собствената си съживена корпорация. Реализира важни придобивки в сферата на индустрията за развлечения, като инвестира в хотели и казина, телевизионни мрежи, музикални и филмови компании. Джордан разбираше младежта и виждаше огромния потенциал, разкриващ се в областта на развлеченията.
Той направи вложения и в съобщенията и закупи компании в модерната компютърна и микропроцесорна промишленост. Прозря, че е имало забавяне от повече от цяло десетилетие в прилагането на полупроводниците в компютърната технология и създаде нова компания, която извърши пионерки проучвания по този въпрос.