Серена отпи голяма глътка от питието си и изтри устните си с коктейлната салфетка.
— Е, не ми каза как изкарахте лятото с Нейт. Ходи ли до Мейн да видиш лодката, която е направил? — опита се тя напълно да смени темата.
Блеър отново поклати глава:
— Не, бях на тенис лагер. Отврат.
— Оу.
Отново настъпи странно мълчание.
Изведнъж Серена се присети за нещо и се изправи в стола:
— Знаеш ли, че едно момиче се записа да ми помогне с филма, който ще правя? Деветокласничка е. Казва се Джени. А и ми даде покана за партито следващата седмица. Онова, което ти планираш.
Туш, приятелко. Туш.
Блеър извади нова цигара от кутията си и когато посегна да запали, направи пауза, за да види дали барманът ще скочи да й я запали. Но не би. Когато сама свърши това, тя издиша огромен облак дим право в лицето на Серена.
Така, значи Серена знаеше за партито. Имаше и покана. Е, така или иначе щеше да научи.
— А, калиграфката — каза Блеър и сладко се усмихна. — Много е добра, нали?
— Да, свършила е страхотна работа. А и много мило от нейна страна да забележи, че поканата ми е с грешен адрес. Тя каза, че си й дала адреса ми в „Хановер“.
Блеър прибра косата си зад ухото и вдигна рамене:
— Упс, съжалявам за което — каза тя и се престори, че няма и идея за какво става въпрос.
— Е, разкажи ми за партито. За какво е този път?
На Блеър не й се обсъждаше каузата, защото й звучеше глупаво и антисекси. Това беше и причината да го кръсти Целувка по устните — за да го направи съблазнително.
— Ами то е за онези два сокола в Сентръл Парк. Те са застрашен вид и всички се притесняват, че ще умрат от глад или катеричките ще разрушат гнездата им, или нещо такова. Така че създадоха фондация за тях. Не се смей, знам, че е тъпо — обясни Блеър.
Серена изпусна кълбо дим и се изкикоти:
— Е, не че няма никакви хора, които да се нуждаят от спасяване. Като например бездомните?
— Тази кауза е толкова добра, колкото всяка друга. Трябваше ни нещо леко за започване на сезона — почти заплашително каза Блеър. Беше нормално за нея да се надсмива на каузата, която беше избрала, но не и за Серена.
Серена отново върна разговора към партито:
— Та кой ще присъства, само ние или и родителите?
Блеър се замисли за секунда:
— Само ние — отсече тя. После довърши питието си и погледна часовника. — Аз трябва да излитам — каза, постави чантата си на рамо и взе кутията с цигари от масата.
Серена се намръщи. Беше се наконтила, за да изкара една щура вечер с приятелите си. Очакваше голяма тълпа — Блеър и другите момичета, Нейт и неговата компания, Чък с приятелите му — един вид всички, с които обикновено излизаха.
— Мислех, че ще поостанем тук да изчакаме другите. Къде отиваш?
— Сутринта имам пробен SAT — каза тя с чувство на превъзходство, въпреки че лъжеше. — Трябва да се подготвя, а и ми се иска да си легна рано.
— Оу — каза Серена и кръстоса ръцете си, докато се облягаше назад в стола си. — Аз пък се надявах да си покуфеем в апартамента на семейство Бас в хотела. Още ли го държат?
В десети клас Блеър, Серена и приятелите им прекарваха много нощи в този апартамент с алкохол и танци, филми и рум сървиз в джакузито. После заедно се просваха на огромното легло, докато не изтрезнееха достатъчно, за да се приберат.
Веднъж след много пиянска вечер в десети клас, двете киснеха в джакузито и Блеър беше целунала Серена по устните. На другата сутрин Серена не си спомняше, но Блеър не можа да забрави. Въпреки че беше само импулс, който не значеше нищо, само мисълта за тази целувка я караше да се възбужда. Това беше другата причина, поради която й олекна, когато Серена замина.
— Да, семейство Бас все още държат апартамента, но не им харесва да го ползваме — каза Блеър и се изправи. — Вече не сме в десети клас — добави тя със студен глас.
— ОК — отвърна Серена, май нищо, което казваше тази вечер, не беше на място.
— Е, весел уикенд — каза Блеър със скована усмивка, все едно тъкмо са се запознали. Все едно не се познаваха от цял живот. Тя остави банкнота от двадесет долара за питиетата им на масата. — Извинете, може ли да мина — попита трите високи момчета, които й блокираха пътя.