Блеър тресна вратата на банята в лицето му.
Той стана и обу боксерките си. Кити Минки подаде главичка изпод кревата и го погледна с укор, златистите й очи блестяха в тъмнината. Нейт грабна останалите си дрехи и се запъти към входната врата. Нямаше търпение да хапне бурито.
Входната врата се затвори с глух шум, но Блеър остана заключена в банята, взряна в сълзливото си отражение. Червилото на Серена все още лежеше там, където го беше оставила. Блеър го взе с треперещи пръсти — името му беше Гаш. Много гадно име. Разбира се, Серена можеше да носи червила с грозни имена и чорапогащници с дупки, и мръсни стари обувки, и никога да не си подстригва косата, и пак да си хване някое момче. Блеър изръмжа, обзета от иронията на цялата история и отвори прозореца, след което хвърли червилото през него и зачака да чуе удара в паважа. Нищо не чу.
Главата й се изпълни с мисли за новия филм. Филм, в който прекрасната Серена ван дер Удсен е прегазена от автобус, носещ нейната снимка, и е ужасно осакатена. Нейната стара приятелка Блеър ще отдели малко от ценното си време с предания си съпруг, за да ходи и да храни надебелялата Серена с пюре от круши и да й разказва за всички партита, на които не е могла да присъства. Серена ще ръмжи и пърди в отговор, но това няма да пречи на благотворителната душа на Блеър. Това беше най-малкото, което Блеър можеше да направи за нея. Всички щяха да я наричат Света Блеър, и ще спечели награда за златното си сърце.
Ще се съберат ли С и Н отново?
Точно преди полунощ едно такси спря на номер 994 на Пето авеню. На стъпалата на музея за изкуство „Метрополитън“ беше пусто, а те грееха от светлината на лампите. Серена изскочи от таксито и махна на Роланд, нощния портиер, който дремеше във фоайето. Вратата се отвори, но не беше портиерът, а Нейт.
— Нейт! — извика Серена с изненада. — Хей, ще ми дадеш ли назаем пет долара? Нямам достатъчно пари. Обикновено портиерът ми помага, но сега предполагам, е заспал.
Нейт извади пачка с пари от джоба си и плати на шофьора. След това сложи пръст на устните си, отиде до стъклената врата на сградата и почука силно:
— Ехоо? — викна той.
— О, Нейт, толкова си подъл — изсмя се Серена.
Роланд отвори очи и за малко да падне от стола си. След това й отвори вратата и те се качиха с асансьора до апартамента на Серена.
Серена го заведе в стаята си и се отпусна на леглото:
— Получи ли съобщението ми? — каза тя, прозявайки се и си свали ботушите. — Мислех, че ще дойдеш тази вечер.
— Не можех — отговори той. Взе малката стъклена балерина от махагоновия шкаф за бижута на Серена. Имаше пръстчета като иглички — беше ги забравил.
— Е, така или иначе, не си струваше — въздъхна тя и се излетна. — Толкова съм уморена.
Тя потупа леглото до себе си и направи място за Нейт:
— Легни до мен и ми разкажи приказка за лека нощ.
Нейт остави балерината на мястото й и преглътна. Да вдишва аромата на стаята й, когато самата тя беше там, го омаломощаваше. Той легна до нея и телата им се докоснаха. После я прегърна, а тя го целуна по бузата и се намести по-близо до него.
— Тъкмо бях при Блеър.
Серена не каза нищо. Дишаше спокойно, може би дори беше заспала.
Нейт лежеше до нея с отворени очи, а съзнанието му препускаше. Чудеше се дали с Блеър са скъсали официално. Чудеше се как ще реагира Серена, ако я целунеше и й кажеше, че я обича. Чудеше се дали, ако просто беше правил секс с Блеър, всичко щеше да е наред.
Нейт огледа стаята, пълна с любими предмети, с които беше израснал, и които беше забравил. Малкото шотландско мече с носия, което седеше аристократично върху тоалетката на Серена, или огромният шкаф с полузатворени чекмеджета, от които стърчаха дрехи, или малката дупчица от цигара, която беше направил в девети клас на завесата над леглото й.
На пода до вратата беше червената кадифена чанта на Серена, а съдържанието й се беше разпиляло наоколо. Син пакет цигари, двадесетдоларова банкнота, карта „Амекс“, и морскосин шал с буквите Ч. Б., избродирани със златна нишка на него.
Защо й трябваше да взема пари от него, ако е имала двадесетачка? И какво правеше шалът на Чък в чантата й?
Нейт се извърна на една страна, а Серена измрънка, понеже главата й се отпусна на възглавницата. Той я огледа критично. Тя беше толкова красива и сексапилна, доверчива и пълна с изненади. Трудно беше да повярваш, че е истинска.