Пиърс беше получил сведения за прислужницата от друг източник, по-точно от едно младо момиче, което работеше в кралския двор.
Като монах той влизаше и излизаше от кухнята по всяко време на деня, без да привлича вниманието. Обясняваше на слугите, че има могъщи приятели, които се опитват да открият истината за убийството на Джеймисън и Ан. След дълго колебание момичето реши да му се довери. Изпрати го при слугинята от Хънтингтън Манър, която сега работеше в една лондонска пекарна — колкото се може по-далече от аристокрацията. Пиърс успя да спечели доверието на младата жена, защото носеше расо и беше препоръчан от приятелката й. Той се измъчваше от чувство за вина, че се е явил при нея преоблечен, но нямаше друг изход. Обеща й значителна сума и личната защита на краля, ако научи всичко, което го интересуваше.
— Трябва да се явите пред съда. Можете да дишате спокойно само ако Джером е мъртъв.
— Майчице! — прошепна уплашено момичето и се разтрепери. — Онази нощ щях да ида при Дефорт, но той загина.
Пиърс реши, че е дошъл моментът да каже истината.
— Аз съм Дефорт. Моля ви, не ме издавайте. Кълна се, че ще ви закрилям. Разкажете ми всичко, което се случи през онази нощ!
Момичето започна отначало и му разказа за решението на Ан да бъде добра съпруга на Джеймисън. Разказа също, че господарят й бил силно влюбен в жена си и бил готов на всичко заради нея, макар че иначе бил със зъл и жесток характер. Описа му как лейди Ан паднала по стълбата и се пребила.
— Тя просто полетя по стълбата, разбирате ли! А после се появи другият и прониза приятеля си в гръб, без дори да мигне. Такава страхотия… Толкова се уплаших, че хукнах да бягам. А когато узнах за идването на констейбъла, вече беше много късно.
Пиърс кимна и я посъветва да остане в пекарната. Обясни й, че смята веднага да говори с краля.
Когато пристигна в двора, там цареше голямо вълнение. Бившата любовница на Джеймисън, Бет, беше намерена мъртва в розовата градина. Пиърс потърси Роуз в стаята й, но напразно. Дори бебето не беше там. Обзет от паника, той се втурна към обора и срещна там Джефри, който го беше последвал в Лондон.
— Ваша светлост! Търсихме ви навсякъде! Гарт имаше важна новина за вас. Вашата лейди отиде да говори с жената, която беше убита, и оттогава никой не я е виждал. Джером също е изчезнал.
— За Бога, той е отвлякъл Роуз! Къде ли я е отвел? — Пиърс трепереше от страх. Джером нямаше какво да губи, защото убийството на Бет беше извършено пред свидетели. Сигурно беше усетил, че капанът всеки миг ще щракне, и беше прибягнал до тази отчаяна мярка, за да спечели време. Какво щеше да предприеме сега? Накъде щеше да се обърне? Може би смяташе да избяга през Ламанша?
Да, това имаше смисъл. Джером трябваше да напусне Англия. Имаше роднини в Нормандия и можеше да се скрие при тях.
Защо, защо беше взел Роуз със себе си? Може би искаше да я използва като щит срещу нападателите си?
Пиърс не посмя да доведе докрай тази мисъл, защото щеше да полудее.
— Бързо доведи конете! — обърна се той към Джефри. — Първо ще минем през замъка, за да се уверя, че Уди е добре и го пазят. А после…
— Къде ще ги търсим? — попита мрачно Джефри.
— Отиваме в Дувър. Джером ще се опита да се прехвърли във Франция. Трябва да го настигнем, преди да се е качил на някой кораб. Това е единствената ми надежда.
Двамата възседнаха жребците си и полетяха като вихър към замъка Дефорт. Намериха двора пълен с коне и хора. Пиърс скочи от седлото и се втурна към замъка. Никой не спря тъмната фигура в монашеско расо.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Щом влезе в залата, той спря като закован на мястото си. Кралят стоеше пред камината и люлееше люлката, в която спеше Уди. Без да вдига глава, Чарлз отбеляза:
— Имате прекрасен син, Пиърс. Само аз не мога да създам наследник.
Пиърс се покашля многозначително.
— Ами, Ваше величество, вие имате достатъчно… — Той се поколеба, защото трябваше да намери дума, която звучеше по-прилично от „копелета“, и след малко продължи: — Вие имате много деца. Сигурно скоро ще имате и наследник на короната.
— Вече съм женен достатъчно дълго, за да знам, че кралицата няма да ме дари със син. Но тя е добра жена и не искам да я обвинявам.
Пиърс се опитваше да успокои нервното си треперене. Не биваше да губи време тук, трябваше веднага да тръгне да преследва Роуз и Джером. Най-после разбра защо дворът гъмжеше от коне и хора. Чарлз беше довел свитата си и можеше всеки момент да го арестува.