Той изкрещя заплашително и се усмихна облекчено, когато момъкът се сви до стената и го пропусна да мине. Беше дошло времето да си разчисти сметките с Джером. Тъкмо когато беше стигнал до вратата, беглецът усети на раменете си две силни мъжки ръце, които го обърнаха към коридора и го притиснаха до стената.
Без да губи самообладание, Джером отпусна меча си, изгледа врага си със странните си воднистосини очи и дори се усмихна.
— Хайде, убийте ме по-бързо! Трябва да отидете при жена си. Дано я заварите жива…
Пиърс се намръщи заплашително.
— Ако си сторил зло на Роуз, не се надявай на лека смърт. — Като видя тичащия към тях Джефри, той пусна врага си. Вече беше сигурен, че Джером няма да избяга. Обърна се и се втурна като вихър към стаята, от която беше излязъл Джером. Отвори вратата е трясък и видя сгърчената на пода Роуз. Смарагдовозелената рокля беше разпростряна по пода и надиплената копринена пола беше в странно противоречие с бедната, мръсна стаичка. Разпуснатата коса скриваше лицето като огнен водопад.
— Роуз! — изкрещя отчаяно Пиърс и падна на колене. — Господи, не! — Той я грабна в прегръдката си, взря се в пепелявото й лице, докосна нежните бузи, целуна изстиващите устни. А след това откри виолетовите петна по шията й. — Роуз! — В гласа му имаше луд гняв.
Чудно, но жена му чу този глас. Появата на Пиърс я изтръгна от дълбокия мрак, в който беше потънала и който беше път към смъртта. Някой я викаше, искаше да я върне в живота. Тя лежеше на дъното на тъмна, леденостудена пропаст, но някой се мъчеше да й вдъхне отново топлината на живота, прегръщаше я, викаше я да се върне.
Пиърс я вдигна на ръце и я положи внимателно върху леглото. Роуз се размърда, опита се да си поеме дъх, да каже нещо, да отвори очи.
— Роуз! — Той повтори името й, притисна я до гърдите си, целуна челото й, бузите, студените пръсти.
Тя отвори уста и отново се опита да му каже нещо. Трябваше да се съсредоточи, да събере всичките си сили… Само след миг обаче Пиърс я остави на леглото и, проклинайки земята и небето, се втурна да убие Джером.
Той затича устремно по коридора, спусна се по стълбата в кръчмата и веднага видя убиеца. Джефри стоеше зад него и острието на сабята му беше опряно в гърба на престъпника.
Решен да си отмъсти, Пиърс се прехвърли през парапета и скочи точно в средата на кръчмата.
— Ще гориш в ада за вечни времена! — изхърка задавено той и впи горящ от омраза поглед в човека, причинил смъртта на съпругата му. Като видя господаря си в това състояние, Джефри се отдръпна стреснато.
Юмрукът на Пиърс улучи Джером в брадата, той се олюля и се строполи на пода. Окървавените му устни се изкривиха в усмивка.
— Май пристигнахте твърде късно, милорд…
Без да отговори, Пиърс го сграбчи за яката, издърпа го да стане и вдигна сабята си, за да я забие в гърдите му. За първи път щеше да убие невъоръжен човек, но това не го интересуваше. В същия момент чу името си.
— Пиърс!
В първия момент мъжът се вцепени, но после се обърна бързо към стълбата. Заловена здраво за парапета, там стоеше Роуз. Бледа като платно, с големи сериозни очи. Велики Боже, тя беше жива!
— Трябва да го изправиш пред съда на краля, Пиърс — продължи настойчиво тя, макар че гласът отказваше да й се подчинява. Гърлото я болеше непоносимо.
Пиърс не беше пуснал яката на врага си. Беше убил много хора на бойното поле, но никога не беше извършвал убийство. Колкото и да му се искаше да свърши веднъж завинаги с Джером, разбираше, че Роуз е права.
— Умолявам те, Пиърс! — Колко нежно звучеше гласът й… — Джером трябва да застане пред съда. Вече отмъсти за Ан. Тя не би искала да пожертваш безсмъртната си душа. Моля те, Пиърс, предай го на кралските войници! Направи го за себе си, за мен, за Уди!
Тя очевидно не разбираше какво ставаше с него. Той не искаше да вземе живота на Джером, за да отмъсти за смъртта на Ан, а заради страданието, което този негодник беше причинил на нея, на Роуз. Заради детето, което за малко не остана без майка. Беше толкова просто да забие меча си в омразните гърди на врага… Убиецът заслужаваше смърт.
Джером наблюдаваше с присвити очи лицето на гневния отмъстител. Много добре знаеше какво го очаква, ако застане пред съда.
— Защо се колебаете, Дефорт? Убийте ме и да свършваме.
— Пиърс! — изплака отчаяно Роуз, решена да предпази мъжа си от убийството — не заради Джером, а заради сина им и общото бъдеще.
Съвсем бавно пръстите, които стискаха яката на Джером, се разхлабиха и треперещият убиец се свлече на пода. В този миг в кръчмата нахлуха кралските войници и се запътиха с бързи крачки към свитата на пода фигура. Значи са ме последвали в Дувър, каза си Пиърс. Благословен да е Чарлз! После се втурна по стълбата към жена си и протегна ръце, за да я приеме в прегръдките си. Целуна нежно устните й, докосна внимателно тъмните петна по шията й.