— Нали казахте, че тази гостилница е почтено място? Това означава, че на вратата ми има резе. Освен това аз нося нож в джоба си и няма да се поколебая да го употребя, ако се наложи. Идете си в леглото, Гарт, не искам да спите на студения под. Сигурна съм, че нищо лошо няма да ми се случи.
Мъжът я погледна нещастно и поклати глава.
— Това не ми харесва, милейди. Ако лорд Пиърс узнае, че съм ви позволил да напуснете замъка…
— Нима можехте да ме задържите?
— Трябваше да ви затворя в кулата!
— Нямаше да успеете — отговори развеселено тя. — Затова сега е най-добре да си легнете и да се наспите хубаво. Обещавам ви да се оттегля веднага в стаята си.
— Заклевате ли се?
— Разбира се.
Когато Гарт излезе, Роуз усети угризения на съвестта. Ала след решението си да последва Пиърс тя беше убедена, че и е невъзможно да се държи разумно и да спазва правилата на приличие. Беше длъжна да тръгне по следата, която може би водеше към Ан.
След като изкачи тясната стълба, намери без усилие стаята, която й бяха отредили. Както очакваше, на вратата имаше тежко резе и тя побърза да го спусне. Леглото не изглеждаше особено удобно, но беше достатъчно за претенциите й. Дано само нямаше бълхи. Когато на вратата се почука, тя трепна уплашено.
— Кой е?
— Трябва веднага да говоря с вас, лейди Дефорт! Отворете вратата!
Роуз се огледа колебливо. Ножът беше в джоба й, но за повече сигурност отиде до камината и грабна машата.
— Кой сте вие?
— Приятел. Може би се съмнявате, но това е чистата истина. Отворете вратата, умолявам ви! Животът на лейди Ан е в опасност.
Все още изпълнена с подозрение, тя вдигна резето. След това отскочи назад и стисна машата във вдигнатите си ръце. Облеченият в сиво монах влезе с тихи стъпки и понечи да затвори вратата.
— Не! — извика сърдито Роуз.
— Е, добре. Но не викайте, когато видите лицето ми. Ако верният стар слуга на Пиърс ме види, всичко е загубено.
— Значи познавате Гарт… — започна изненадано тя, но изведнъж дъхът й секна. Мъжът свали качулката от главата си. Джером.
— Негодник! — изсъска ядно тя и размаха машата. — Как смеете да се доближавате до мен? Защо ми показвате лицето си? Защо се преструвате на загрижен за сестра си? Пиърс ще ви убие!
— Да, милейди, аз постъпих зле с вас. Омразата ви е разбираема. Моля ви само да ме изслушате!
Роуз беше готова да го удари с машата по главата, но се сдържа.
— Как ме намерихте?
— Исках да говоря с вас в замъка Дефорт, но разбрах, че Пиърс е на път към Дувър и жена му е решила да го последва. Познавам тази гостилница и бях уверен, че ще отседнете тук.
— Какво искате от мен?
Мъжът скри треперещите си ръце в джобовете и въздъхна.
— Моля ви да намерите Пиърс и да говорите с него. Той трябва да спаси сестра ми. Господи, Роуз, тогава не знаех какво върша! Джеймисън ме тормозеше ден и нощ с любовната си мъка. Той обожаваше Ан, тя му се струваше недостъпна и това събуди съчувствието ми. Разбира се, помогнах му и от егоистични подбуди — той ми предложи пари, за да я отвлечем. Сега обаче имам чувството, че съм получил целувката на Юда. Знаете ли колко ми беше зле, докато наблюдавах ужасните събития! Той е чудовище, Роуз, и се държи жестоко с Ан. Двамата непрекъснато се карат и ме е страх, че един ден ще я убие.
Машата се спусна бавно към пода. Лицето на Джером беше мъртвешки бледо, в светлосивите му очи блестяха сълзи. Коленете й омекнаха. Бедната Ан…
— Но какво мога да направя аз? — прошепна нещастно Роуз.
— Трябва да намерите Пиърс. Аз не смея да се доближа до него, защото сигурно ще ме прониже с меча си, без да ме изслуша.
— И има всички основания да го стори.
— Вие ще го намерите и ще му кажете какво сте узнали от мен.
— А после?
— Той трябва да спаси Ан от лапите на онзи звяр. Само той може да се справи с Джеймисън. Моля ви, милейди, не ми отказвайте! Аз разруших живота ви и вероятно е твърде късно, за да поправя грешката си. Само Пиърс може да освободи Ан от онзи ад. Не бива да губим време. Джеймисън може да я убие всеки момент. Тя му заяви, че сравнението между бившия й любовник и съпруга й е винаги във вреда на последния, и той беснее от ревност. Щом Пиърс я освободи, аз ще я отведа във Франция. Там имаме роднини. Можем да поискаме развод. Нали ще ми помогнете, Роуз? Ако откажете, Джеймисън ще убие сестра ми.
— А Пиърс ще свърши на бесилката, ако при опита си да спаси Ан убие Джеймисън!
— В никакъв случай. Аз ще бъда там.
— Как мога да ви имам доверие?
— А как можете хладнокръвно да рискувате живота на Ан? Трябва да ми се доверите.