В залата отекнаха забързани стъпки. В гласа на Джефри имаше страх:
— Милорд, в двора влязоха конници! Не можах да различа флаговете им в тъмнината, но мисля, че е лорд констейбълът с войниците си. Трябва веднага да се махнем оттук!
— Не мога да я оставя!
— Но тя е мъртва, милорд! — Джефри коленичи до господаря си. — Небесният отец я е прибрал при себе си и вие вече не можете да сторите нищо за нея. Да вървим, милорд! Пиърс не се помръдна и верният слуга продължи настойчиво: — Ще си помислят, че сте убили и двамата. Не помните ли колко заплахи произнесохте срещу Джеймисън Брайънт? Сигурно някой е повикал лорд констейбъла при убитите. Господи, защо не ме чувате, милорд? Трябва да се махнем оттук, защото ще ви арестуват. Дори кралят няма да бъде в състояние да ви спаси. — Той спря за миг, за да намери подходящите думи. — Как ще отмъстите за смъртта на лейди Ан, ако увиснете на бесилката? Как ще намерите убиеца й? Нали истината трябва да излезе на бял свят!
Този последен аргумент убеди Пиърс. Той се надигна бавно и положи Ан на пода. Наистина не можеше да направи нищо за нея. Трябваше да дойде тук по-рано и да обърне града с главата надолу, за да я намери, да я спаси от заплашващата смърт. А той остана с Роуз… Остра болка прониза сърцето му. Роуз, която се бореше с него и невероятно бързо си проправи път в живота и сърцето му, която му обеща, че ще си плати скъпо и прескъпо за онова, което й е сторил…
Тя, именно тя го изпрати тук след срещата си с Джером! И колко умно постъпи! „Върни се при мен, моля те!“ — бяха прощалните й думи. Тъкмо когато беше готов да повярва в невинността й и да признае, че магията се е превърнала в любов, тя го изпрати на явна смърт. Изпрати го в Хънтингтън Манър, където трябваше да се срещне с констейбъла.
— Да вървим, милорд, моля ви! — настоя отново Джефри и Пиърс кимна с отсъстващ вид. Хвърли последен поглед към мъртвата си любима и се изправи.
Едва бяха напуснали къщата, когато шестима конници им препречиха пътя. Пиърс позна един от тях — констейбъл Тайър Харисън, един от най-добрите служители на Чарлз I. Стар, достоен войник с посивяла брада и обрулено от вятъра лице, но с гордо изправен гръб.
Джефри е прав, каза си той. Не бива да ме арестуват. Нито един човек няма да се усъмни, че именно аз съм извършил двете ужасни убийства. Двама от конниците скочиха от седлата и се втурнаха в къщата, докато Пиърс отстъпи назад и извади меча си.
— Ако се стигне до битка, ще ти дам знак и ще се оттеглиш! — проговори настойчиво той, обърнат към Джефри.
— Никога, кълна се в честта си! Как можете да искате това от мен?
— Ти си човекът, на когото вярвам безусловно. Нали трябва да ме подкрепиш и по-късно? Ще се бием, докато позволява разумът, а когато усетим, че е по-добре да избягаме, ще тръгнем в противоположни посоки. Ще ме чакаш в замъка Дефорт.
Джефри понечи да протестира, но хората на Харисън вече излизаха от къщата.
— Господи, той е убил и жената, милорд! — извика един от войниците. — Красивата лейди Ан лежи на пода, окъпана в собствената си кръв!
— Как можахте да направите това, Дефорт! — проговори невярващо Харисън.
— Аз съм невинен, милорд — отговори решително Пиърс. — Трябва да ми повярвате. Примамиха ме в капан, за да ми припишат това грозно престъпление.
— Вие заплашвахте да убиете Джеймисън, всички го знаят.
— Да, но никога не бих убил Ан. Аз я обичах.
— Ревността ви е подтикнала към това кърваво дело.
— Бог ми е свидетел, аз нямам нищо общо с това, Харисън!
— Тогава излезте пред краля и докажете невинността си.
— И как ще го направя, ако ме хвърлите в Нюгейт или Тауър? — Пиърс полагаше огромни усилия да говори спокойно. — Сега ще мина покрай вас и ще си отида в къщи. Няма да нараня никого, но и няма да умра в този двор, защото трябва да остана жив, за да докажа невинността си. Всеки, който се изпречи на пътя ми, ще бъде отстранен безмилостно. Предупреждавам ви, че ценя високо свободата си и няма да се поколебая да пролея кръв, колкото и да съжалявам за това. Милорд, моля ви, не изпращайте хората си срещу мен!
Тайър Харисън го погледна потиснато и поклати глава.
— Не мога да ви пусна да си отидете. Не бъдете глупав, Пиърс! Мой дълг е да ви задържа и вие го знаете. — Той захвърли настрана церемониите и се обърна заклинателно към него: — Добри ми приятелю, ние сме шестима!
— Правото е на моя страна и ще ми вдъхне сила. — Пиърс извади меча си от ножницата. — Щом искате да се биете с мен, чакам ви!
Първият войник се втурна срещу него с изваден меч, но Пиърс го отблъсна умело и го изпрати в другия ъгъл на двора. Следващите двама войници се хвърлиха едновременно върху херцога — смели, но неопитни момци, които бяха обезоръжени без усилия. Докато се биеше, Пиърс проследи с ъгълчето на окото си, как двама се опитаха да го нападнат в гръб, но бяха отстранени от Джефри.