— Ола! — извика развеселен мъжки глас.
Корабът е испански, разбра Пиърс. Какво търсеше испанецът в английски води?
— Отговорете, англичанино! — заповяда гласът със силен акцент и пред очите на Пиърс изникна продълговато лице с тънки мустачки. Той се опита да отговори, но главата му забуча болезнено и скоро се върна обратно в нежната прегръдка па черната бездна.
Когато се събуди, седеше на корав стол. В стаята горяха множество свещи. Отвори бавно очи, но въпреки това усети пронизваща болка от светлината.
Намираше се в капитанската каюта, обзаведена с масивни мебели. Насреща му седеше безупречно облечен испанец с бледо лице, кафяви очи и остра брадичка. Дългата му коса беше пригладена назад.
— Най-после се върнахте в съзнание, англичанино. Кой сте вие?
Пиърс прокара език по пресъхналите си, напукани устни.
— А вие кой сте? И какво търси испански кораб в английски води?
— Нали водим война — отговори бързо испанецът. — И така — кой сте вие?
— Това няма значение.
Испанецът скочи и разтърси глава. Най-после Пиърс забеляза мъжете, които стояха зад него и очевидно чакаха заповедите му. Капитанът се облегна на писалището си и разгледа внимателно пленника си.
— Облечен сте изискано, но след като не желаете да ми кажете името си, ще ви смятам за главорез, за пират като другите двама…
— … което би било заблуда.
— Дали ще получа откуп, ако ви предам на англичаните?
— Не.
— Тогава сте пират.
— Какво направихте със стария Били? — попита учтиво Пиърс.
Испанецът се усмихна ледено.
— Вече спи с приятеля си на морското дъно. Въпросът е какво да правя с вас.
— Аз не съм пират.
— Тогава сте мъж с минало, който се пита защо съм дошъл в английски води. Хм…
— Убийте го! — предложи един от хората му. — Сигурен съм, че и той е като другите двама.
— Не, той е различен. — Капитанът вдигна красивото ножче за отваряне на писма и внимателно прокара острието по бузата на Пиърс. — Той е едър и силен — продължи с усмивка. — Следователно може да печели хляба си на нашия кораб. Завържете ръцете и краката му. Сигурен съм, че когато го освободим, ще заработи с желание. Някой ден непременно ще заговори и ще ни каже кой е. Ако ли не… — Той вдигна рамене. — Нищо не ни струва да го хвърлим на акулите.
Капитанът беше твърде близо до него и жизнеността на Пиърс се събуди. Той вдигна юмрук и го заби с все сила в острата брадичка. Испанецът изруга ядно и от устата и носа му бликна кръв.
— Вържете го! — заповяда сърдито той. — Качете го на голямата мачта и му ударете четиридесет камшика. И нашият бог Исус Христос е бил бичуван с четиридесет удара. Ще научим това протестантско куче коя е правата вяра!
Испанците се хвърлиха върху Пиърс като стадо побеснели глигани. Той се опита да се отбранява, но силите скоро го напуснаха. Беше сигурен, че е счупил една или две ръце по време на битката, но в крайна сметка го надвиха. Положи огромни усилия да се отърси от ръцете, които го влачеха към палубата, но не успя да им попречи да го вържат на мачтата. Свалиха ризата от гърба му и камшикът изплющя победоносно. О, Господи, смъртта щеше да бъде избавление!
Но лорд Пиърс Дефорт не умря. Коженият камшик отброи четиридесет удара и при всяко изплющяване Пиърс виждаше нейното лице, чуваше името й. Роуз… Скоро престана да усеща адската болка. На тридесет и втория удар загуби съзнание и отново се потопи в сладката забрава.
Дни наред той беше на прага на смъртта, идваше на себе си само за минути, усещаше слънчевата светлина, взираше се в мрака. Един от испанците прояви съчувствие към него, заливаше го със студена вода, когато температурата му се покачваше твърде много, и го хранеше с овесена каша. Пред очите му танцуваха ангели в бели одежди. Един от тях беше гол, дойде при него и пошепна името му. Роуз — обвита само с огнената си коса, смарагдовите очи пълни със сълзи…
— Върни се при мен! — пошепна нещастно тя.
Той се върна при нея — а на улицата го чакаха пазителите на закона. О, Роуз…
Ангелското видение изчезна, той потъна в ада и чу смеховете и крясъците на дяволите. След време и те заглъхнаха.
Постепенно миговете на проясняване се удължиха. Усети, че китките и глезените му са стегнати в железни пръстени. Една сутрин се събуди и пред очите му беше ясно. Той беше жив, треската беше преминала.
Много скоро Пиърс разбра, че е попаднал в ада. Отново си припомни Роуз и молбата й да се върне при нея. Роуз която беше изпратила опази злокобна вест на констейбъла…