— Пиърс не е убиец!
— И аз самият не го вярвам. За съжаление обаче съпругът ви не е тук и не може да ни каже истината.
— Затова аз ще говоря вместо него. Ваше величество, досега мълчах, защото ме беше страх да не изложа на опасност един от подчинените си. Той беше с Пиърс в онази съдбоносна нощ и е видял, че Ан и Джеймисън са били вече мъртви.
— А, да — промърмори като на себе си Чарлз. — Говорите за момъка, който се е бил с констейбъла, а после е изчезнал.
Роуз смръщи чело и го погледна объркано. Едва сега осъзна, че е подценявала краля. Пиърс беше най-добрият му приятел и двамата се обичаха като братя. Чарлз беше разследвал внимателно случилото се през онази нощ и вероятно беше разбрал, че тя е скрила Джефри, за да го предпази от съд.
— Името му е Дараунт и…
— Познавам Джефри — прекъсна я кралят. — Докато обикалях Европа, той бе един от спътниците ми, също като Пиърс.
— Тогава знаете, че казва истината…
— Разбира се, Роуз. Ако Пиърс беше още жив, щях да го изправя пред съда. Думата му щеше да застане срещу показанията на Джером, тъгуващия брат, а твърденията на Джефри Дараунт, на един чужденец, щяха да бъдат лесно оборени. Въпреки това щяхме да се опитаме да докажем невинността на Пиърс. Само ако можеше да възкръсне от мъртвите… Ако беше жив, можехме дори да се надяваме, че ще разкрием вината на Джером. За съжаление след Пиърс остана твърде ясна кървава следа. Доказателствата срещу него са много силни.
— Да, вие го виждате така! — прошепна отчаяно Роуз. Всемогъщият трябваше да изпрати светкавица и да прониже Джером, който живееше на свобода и се радваше на богатството си… Ала добрият Бог не беше особено загрижен за справедливостта.
— Роуз, съжалявам дълбоко за случилото се, но ръцете ми са вързани. По-късно, когато вълнението около скандала утихне, ще се опитам да предприема нещо, за да възстановя доброто име на Пиърс. Той не е осъден и аз няма да позволя никому да конфискува земите и парите му. Приемам, че вие ще се върнете в колониите, но замъкът Дефорт ще си остане ваша собственост. Не можете ли да оставите нещата такива, каквито са?
— Не, Ваше величество! — Роуз пое дълбоко дъх. — Тъй като очаквам дете от Пиърс, той трябва да бъде признат за невинен. Ако продължат да го смятат за убиец, дъщеря му никога няма да си намери достоен съпруг! А ако имам син? Нито един аристократ няма да му подаде ръка. Моля ви, Ваше величество!
— Обещавам ви да направя всичко възможно, но ми трябва време. — Чарлз се приведе и я целуна по челото. — Върнете се в колониите, Роуз, в онази дива страна, която наричате своя родина и която е толкова скъпа на сърцето ви. Когато се роди детето ви, аз ще му стана кръстник и никой няма да посмее да каже лоша дума за наследника на Пиърс. Ще намеря начини и средства да докажа невинността на мъртвия си приятел, но ви моля да имате търпение. Аз се научих да бъда търпелив през всичките тези години, когато обикалях бездомен по европейските кралски дворове, а в Англия вилнееше Кромуел.
Роуз кимна мълчаливо. Трябваше да остави всичко в ръцете на краля. А толкова й се искаше собственоръчно да забие нож в предателското черно сърце на Джером! Но това означаваше да застраши живота на нероденото си дете.
Джером не се посвени да дойде на погребението на Ан и да изиграе умело ролята на тъгуващ брат. Беше привел рамене, от очите му капеха сълзи. Роуз се опита да му поиска сметка, но той се развика и заяви пред опечалените, че тя е съучастница на убиеца. Младата жена се спаси само благодарение на Джефри, който незабавно я уви в наметката си и я отведе в каретата.
Джефри беше чудесен човек, добър приятел, голямата й опора в първите страшни дни след трагедията. Гарт, който след смъртта на господаря си също беше много близо до смъртта, подкрепяше с всички сили своята господарка. Тримата бродеха из замъка като призраци и никой не знаеше как ще живее оттук нататък.
Роуз се събуди първа от летаргията, защото усети промени в тялото си. Сутрин й се гадеше и скоро истината блесна пред очите й. Животът й придоби ново значение. Тя щеше да роди детето на Пиърс. Обзета от твърда решителност, тя се зарече да се отърси завинаги от наивността си и никога повече да не става безводен инструмент в ръцете на подлеци като Джером. Вероятно никога вече нямаше да бъде щастлива, но мисълта за детето й вдъхваше сила. Малкото същество, което растеше под сърцето й, се нуждаеше от силна майка.
Когато разказа на Гарт за бременността си, старият слуга се подмлади с десет години. Очите му засияха, приведеният гръб се изправи, устните му се разтегнаха в щастлива усмивка. За него нямаше по-голяма радост от вестта, че любимият му господар ще има наследник. Беше уверен, че Роуз ще роди син, който ще прилича изцяло на Пиърс. Тя се надяваше на дъщеря и смяташе да я възпита като истинска херцогиня, наследница на голямо богатство, която щеше да упражнява властта си с достойнство и нямаше да позволи никой да я измами…