Всичко това беше далечно бъдеще. Засега трябваше да бъде търпелива и да чака. Чарлз щеше да стане кръстник на детето й и тя разбра, че за него също е важно да докаже невинността на приятеля си. Той щеше да помни обещанието си и да чака подходящия момент. Тя не можеше да иска нищо повече.
Кралят притисна ръката й към устните си.
— О, Роуз, мое малко американско цвете с остри бодли! Не губете кураж! Бъдете уверена, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да възстановя доброто име на Пиърс. За съжаление не мога да остана по-дълго в очарователната ви компания. Предстои ми дълъг, напрегнат ден. Брат ми Джеймс ме е натоварил с всевъзможни уморителни задължения. Трябваше да му обещая, че ще държа реч пред членовете на Кралската академия на науките. Испанският посланик иска аудиенция, Едуард Хайд, моят пръв министър, който на всичкото отгоре е тъст на брат ми, помоли да му отделя част от скъпоценното си време. Обещах на съпругата си да обядвам с нея, а лорд Уолтън има горещото желание да ме бие на тенис. При последното състезание с платноходки бях победен от брат си, затова днес ще посетя кралската корабостроителница, за да проверя как върви строежът на нови кораби. О, мила Роуз, в красивите ви очи чета искрен гняв, дето си позволявам да мисля за корабите си! Ала след като самият аз въведох този спорт в Англия, трябва да му отдавам дължимото, нали? Не бива да забравяте, че животът продължава. Такава е човешката природа. Прощавате ли ми, мила?
Роуз преглътна мъчително. Кралят й напомняше твърде много за Пиърс.
— Нали ще останете още малко в двора, скъпа?
Младата жена поклати глава.
— Само тази нощ. Не се чувствам много добре и предпочитам живота в замъка Дефорт. Скоро ще отплавам за Вирджиния. Тъй като Пиърс не е вече с мен, предпочитам да родя детето в дома на баща си.
— Разбирам ви — отговори съчувствено кралят. — Тази нощ обаче ще почивате удобно в херцогските покои. Джефри Дараунт също е тук, нали? — Роуз кимна с усмивка и кралят продължи: — Сигурно ви чака някъде наблизо?
— Разбрахме се да стои до градинската портичка и да се появи, ако имам нужда от него. Той е готов да се закълне, че Пиърс не е извършил убийството в Хънтингтън Манър.
— Добре тогава, изпратете го при мен, милейди.
Роуз го погледна учудено, после направи реверанс.
— Благодаря ви, Ваше величество. — Та забърза към изхода на градината, където Джефри чакаше зад кралските постове. — Странно, но той поиска да ви види…
— Най-после ще мога да се закълна… — започна зарадвано той.
— О, кралят не се съмнява ни най-малко в честността ви. Той е убеден, че Пиърс е невинен. Обеща да ми помогне, но ме помоли да имам търпение. Давам му една година, не повече. Ако дотогава не предприеме нищо, аз ще взема нещата в свои ръце. — Тя млъкна рязко и сведе глава.
— Какво ще предприемете, милейди?
— Нямам представа — отговори честно тя. — Вероятно ще се опитам да примамя Джером в някакъв капан. — Тя потрепери и бързо сведе глава, за да скрие болката си. Все още не можеше да се примири с мисълта, че Пиърс е умрял с омраза в сърцето.
— Отивам при краля, милейди. Ако имате нужда от мен, ще бъда винаги близо до вас.
Тя му кимна и побърза да се върне в покоите, които беше обитавала при първото си идване в двора. Когато понечи да отвори вратата, чу тихо повикване и видя Гарт да бърза по коридора.
— Ето ви най-после, милейди! Приготвих всичко за довечера и даже бях започнал да се тревожа, че ви няма толкова дълго.
— Какво имаш предвид, Гарт?
— Вие ще се настаните в покоите на починалия си съпруг, милейди. Това е съвсем естествено.
— Прав си, Гарт — прошепна с мъка тя и го последва.
Огънят в камината беше запален и в стаята беше приятно топло. Роуз се огледа, благодари на стария прислужник за усърдието му и заяви, че възнамерява да си почине. Прибра се в спалнята си, отпусна се на голямото легло и се загледа с невиждащ поглед в тавана. Спомените се върнаха и по бузите й се затъркаляха сълзи. Тази нощ щеше да се наплаче до самозабрава — а от утре нататък нямаше да пролее нито сълза. От утре щеше да мисли само за детето си. Тя щеше да възстанови доброто име на Пиърс Дефорт и да отмъсти за смъртта му, все едно как. Преди това обаче трябваше да се върне във Вирджиния, да потуши болката си, да събере нови сили.