Омразата, която Шон изпитваше към Родриго, граничеше с мания. Пиърс, който отдавна знаеше, че капитанът изпитва дяволско удоволствие да бичува пленниците си, усещаше дълбоко отвращение. Когато не работеха по вдигането на котвата и обслужването на платната, тримата бяха оковани във вериги. Живееха от коричките хляб, които им хвърляше готвачът. За да удовлетворяват естествените си потребности, имаха на разположение една воняща кофа, която изпразваха само когато можеха да излязат на палубата.
Тежката работа на борда укрепи мускулите на Пиърс, а все по-силната дружба с другарите по страдание му помогна да не загуби разума си.
Само един от пазачите им показваше човешкото си лице — Мануел Васкес, помощник-готвачът. Той беше истинският спасител на Пиърс, защото през онези ужасни първи седмици на борда го миеше и хранеше и успя да го излекува от треската. Сега момъкът правеше всичко възможно затворниците да имат достатъчно хляб, по възможност чист от мухъл, дори веднъж помоли капитана да им позволи да изхвърлят кофата в морето всеки ден. Обясни му, че иначе корабът ще завони и екипажът може да бъде нападнат от лоша болест.
Въпреки кръвожадността си, Родриго беше фанатик на темата чистота. Обръщаше голямо внимание на външния си вид и държеше палубата да бъде абсолютно чиста. Мануел се възползва от това качество, за да спаси живота на пленниците, поне засега. Колко странно… Допреди месец Пиърс беше убеден, че ще умре с меч в ръка. А сега беше затворен в тази тясна каюта, пленник на един озлобен, жаден за отмъщение испанец.
През една особено гореща нощ, докато плаваха покрай бреговете на Бермудите, нещата се обърнаха. Пиърс трябваше да работи цял ден на палубата и когато го доведоха обратно в затвора им, беше напълно изтощен. Шон, Джошуа и Джей продължиха да работят. След малко се чу пронизителен вик и Пиърс разбра, че са забелязали кораб.
След минута пазачите блъснаха Шон в малката каюта. Побеснял от гняв, момъкът скочи и се опита да се нахвърли върху мъчителите си.
— Корабът е английски! — извика отчаяно той. — Видях флага и фигурата на носа. — Той изохка и се отпусна на дъските. — Велики Боже! Прочетох дори името му. „Принцесата на Есекс“! Идва от Лондон.
Пиърс усети как всички нерви по тялото му се опънаха.
— Този кораб е мой — заяви кратко той. През дългите нощи пленниците бяха научили всичко един за друг и знаеха, че спътникът им е лорд, бил е търсен от закона и в родината го смятат за мъртъв. Пиърс беше премълчал само женитбата си с Роуз и предателството й.
Шон го погледна изненадано.
— Наистина ли е твой?
— Да. Познавам добре капитана и екипажа — отговори Пиърс и удари с юмрук по стената. — Тези кръвопийци ще ги изколят до един.
— Как да го предотвратим? — попита тревожно Шон.
Може би ще успеем, но рискът е голям, каза си Пиърс. Видя как приятелят му се ухили в полумрака и прошепна:
— Могат да ни убият!
— А нима сегашният ни живот струва нещо?
Пиърс не се колебаеше да погледне смъртта в очите, но не искаше да рискува живота на приятелите си.
— Скоро ще доведат Джей и Джошуа — отбеляза спокойно Шон.
— Тогава двамата с теб трябва да бъдем готови… — Пиърс се поколеба. — Убивал ли си човек?
Младият мъж поклати глава.
— Но и никога преди това не са ме отвличали, бичували и заробвали. Кажи ми какво да правя и ще го направя.
— Ще се хвърлиш колкото се може по-бързо върху пазача, който държи Джошуа. Няма да го душиш, трябва само да го стиснеш за врата, за да загуби съзнание. Ще го удариш с веригата и ще я стегнеш около шията му, за да не може да извика. През това време аз ще се погрижа за пазача на Джей.
— Какво ще правим с веригите?
— Един як меч ще ни отърве от тях. Вярвай ми, аз няма да те изоставя — обеща твърдо Пиърс и изпрати безмълвна молитва към небето. Дано успееше да сдържи думата си.
Тази нощ небесният отец беше на негова страна — или държеше да помогне на нещастниците, които се намираха на борда на „Принцесата на Есекс“ и не подозираха каква опасност ги заплашва.
Първото оръдие изгърмя в мига, когато вратата на каютата се отвори. Корабът се разтърси и Пиърс едва успя да запази равновесие. Пръв влезе Джей, следван по петите от Джошуа. Пазачите държаха веригите им. Пиърс напрегна всичките си мускули и се хвърли светкавично напред. Съзнаваше колко много зависи от това изненадващо нападение и знаеше, че няма право да сгреши. Ръцете му стиснаха шията на мъжа, който блъскаше Джей, и испанецът направи отчаян опит да поеме въздух. Веригата се уви около врата му и викът заглъхна в гърлото му.