Имаше много работа, но няма да бърза. Не бива да действа необмислено. Трябва да преценява всяка своя стъпка.
Шон влезе забързано в каютата.
— Оцелелите испанци са се предали на капитан Бейкър. Той ще ги откара в Англия и ще ги изправи пред съда. А Мануел иска да се присъедини към нас.
— Доведи го тук.
Шон излезе и скоро се върна с Мануел. Младият момък вдигна гордо глава. В погледа му нямаше покорство.
— Вие ми дължите живота си, но сега съм ваш слуга.
— Той е испанец! — проговори предупредително Джей, който беше влязъл незабелязано.
Пиърс се взираше замислено в лицето на момъка пред себе си.
— Испанец е, да, но е готов да работи, а това е най-важното.
Джош излезе напред.
— Какво ще правим оттук нататък, Дефорт?
Пиърс скръсти ръце зад гърба си.
— Мисля да посветя известно време на пиратството. — Той се отпусна в разкошното кресло на испанския капитан и продължи: — Разбира се, ще си остана джентълмен. Ще позволявам на пленниците си да се откупят, няма да паля корабите им. Освен това ми трябва обица. Ще ми пробиеш ли ухото, Мануел?
Готвачът го погледна смаяно. Очевидно се беше усъмнил в здравия разум на новия си господар. След малко вдигна рамене.
— Да, винаги когато пожелаете.
Пиърс се ухили и се обърна към Шон.
— Черна превръзка на окото, златна обица, високи черни ботуши… Трябва ми и широкопола шапка с перо, но сигурно ще я намеря сред вещите на Родриго. Ще се превърна в образцов пират!
Шон размени кратък поглед с Джей.
— И за какво е всичко това, Дефорт? Прощавай за дързостта, но докато бяхме затворени заедно в онази дупка, ние те опознахме като честен човек и добър англичанин. Ако сега прибегнеш до тези незаконни средства, как ще докажеш невинността си?
— Трябва да спечеля време. Ще чакам и ще се упражнявам в търпение. Няма да бързам.
— И колко ще продължи това чакане? — осведоми се възбудено Джей.
— То ще свърши, когато узная, че лейди Дефорт, херцогиня Уъртингшиър, е потеглила обратно към Англия. — Пиърс помълча малко и добави решително: — Трябва да я взема със себе си, за да се върнем заедно в Англия. Там ще докажа, че съм невинен, и ще си отмъстя — или ще умра, ако късметът ме изостави. — Той посегна отново към бутилката с ром. — Пия за вас, смели и верни спътници! И за пиратския живот!
Шон взе бутилката от ръката му.
— За пиратския живот!
Бутилката мина през всички и се върна в ръцете на Пиърс.
— Пия и за теб, Роуз! — прошепна беззвучно той. Отдавна не беше пил алкохол и усещаше леко замайване. — Ще ми стоплиш ли вода да се окъпя, Мануел?
— Разбира се! — извика момъкът, зарадван, че може да бъде полезен. — Веднага отивам да приготвя ваната. Ще видите, че ще станете като нов, лорд Дефорт!
Като нов… Да, той беше свободен, здрав физически и душевно, силен като лъв. И щеше да се наслаждава на новия си живот. Трябваше му само време. Всъщност, времето беше единственото, което притежаваше в излишък.
— Само аз съм отговорен, никой друг! — извика сърдито Ашкрофт Удбайн, без да поглежда дъщеря си. Междувременно той беше сър Ашкрофт Удбайн, защото кралят спази обещанието си и издигна лоялния търговец в рицарско звание. Титлата не е променила баща ми, каза си с усмивка Роуз. И не му е нужна, за да управлява малкото си царство.
Ашкрофт се разхождаше напред-назад в големия салон на къщата си и се гневеше срещу нейната и своята съдба, но тя не го слушаше. Очите й не се насищаха на родната обстановка — масичките от черешово дърво, диваните и креслата със скъпоценна дамаска. Къщата на брега на Джеймс Ривър беше по-елегантно обзаведена от замъка Дефорт, където мебелите бяха стари и износени. Ашкрофт Удбайн беше купил само най-доброто, което можа да намери. За разлика от достопочтената атмосфера в херцогския палат той беше изпълнил дома си с топла жизненост.
Роуз го наблюдаваше с обич, докато той се вживяваше все повече в гнева си. Зелените му очи блестяха, двойната брадичка трепереше.
— Да, мила дъще, исках непременно да те направя херцогиня! А сега се оказва, че този мъж е бил не само един от най-високопоставените английски аристократи, но и подъл убиец!
Роуз беше повтаряла тези думи стотици пъти, но въздъхна и ги каза още веднъж.
— Той е невинен, татко, аз знам това.
Ашкрофт отиде при нея, отпусна се на коляно и улови ръцете й.
— Милото ми момиче…
Роуз се усмихна измъчено, но не можа да скрие болката си.
— Трябва да ми вярваш, татко. Пиърс е невинен. И аз ще го докажа и на теб, и на краля, и на целия свят!