Шон се приведе напред.
— Нима мислите, че кралят трябваше да конфискува имотите на херцог Дефорт? А аз съм убеден, че трябва да го реабилитират. Доколкото знам, той не е убиец. Никога не е пронизвал враговете си в гръб.
— Кой може да знае какво се е случило в действителност? — Сам вдигна рамене. — Доказателствата са срещу него. Кралските войници са го заварили при труповете. Може да е убиец, а може да е и невинен.
— Разбира се, че не е никакъв убиец! — Шон присви очи и понечи да се изправи, но Джей го притисна бързо на стола му.
— Наистина ли херцогинята ще тръгне с „Лейди Мей“? Той също е от корабите на Дефорт, нали?
— Точно така — потвърди Дъф.
— Как се казва капитанът?
— Да не искате да се наемете при него? С кой от корабите на Дефорт дойдохте?
Шон се поколеба и Джей побърза да отговори:
— С „Лейди Уиндзор“. — Този кораб беше влязъл в пристанището същия следобед. — Вероятно нашето корито ще остане известно време на док, защото има нужда от поправки. А на нас ни се иска да си потърсим друга работа. Корабите на Дефорт ми харесват. Работиш здравата, но и ти плащат добре.
— Опитайте на „Лейди Мей“! Капитан Нименс е почтен човек. Стана капитан, когато херцогът се върна с краля от Европа.
Джей стана от мястото си, дръпна Шон за ръкава и хвърли на масата златна монета.
— Преди да си потърсим друга работа, ще идем да се наспим — обясни весело той.
— И внимавайте! — провикна се подире им Сам. — В тези води е пълно с пирати! Дръжте барута сух а очите и ушите постоянно отворени. Все едно с кого плавате!
Джей беше вече до вратата, но Шон не бързаше да го последва.
— Пирати, значи? — Сега и приятелят му спря.
Старият шотландец кимна мрачно.
— От няколко месеца насам се разказват страшни истории за един капитан, наречен Убиеца на дракони, който кръстосва моретата. Испанците вече не смеят да излязат от пристанищата си. Оня ден пиратите влезли в Картахена и отвлекли една млада дама с дуенята й. Всеки, който чуе името на Убиеца на дракони, се разтреперва от страх.
— Сериозно? Значи испанците треперят? — Устните на Шон се опънаха в доволна усмивка, но Джей заби юмрука си в ребрата му, за да му напомни да не се издава.
Сам вдигна предупредително ръка.
— Човек трябва да внимава много с пиратите, млади момко. Бъдете нащрек! Кей знае, може би убиецът на Дракони се е наситил на испанците и холандците и смята да се нахвърли върху англичаните. Няма кораб, който да е излязъл здрав и читав от битката с него. Както чувам, Чарлз бил готов да прати срещу него цялата кралска флота. Всъщност, той го е заявил преди месеци, но не прави нищо, за да го спре. Вероятно няма да си помръдне пръста, докато Убиецът на дракони краде испанското злато от Новия свят. Казват, че ограбва само капитани, които са известни като големи грабители. Въпреки това бъдете внимателни, момчета! Атлантикът е пълен с опасности!
— Благодаря за предупреждението, приятели — отговори сериозно Шон.
След малко двамата с Джей вече вървяха бързо към устието на реката, където чакаше лодката им. Шон улови греблата и лодката потегли към кораба.
— Отидохме в таверната, за да съберем информация — заговори укорително спътникът му, — а не да снабдяваме другите със сведения.
— Е, научихме достатъчно, пък и аз не издадох нищо.
— Само дето се ухили като котарак, когато онзи старик заговори страхопочтително за Убиеца на дракони. Какво ще си помисли сега?
— Какво ме е грижа? — засмя се Шон. — Нали научихме онова, което ни трябваше.
След половин час се качиха на борда на пиратския кораб, който безсрамно беше хвърлил котва в близост до брега. Джош и Мануел им помогнаха да издърпат лодката. Следван от Джей, Шон забърза към капитанската каюта и почука.
— Влезте! — извика Пиърс, седнал зад писалището. Черната превръзка за окото беше оставена на леглото заедно с шапката и той четеше задълбочено корабния дневник. Пиратският живот беше направил мускулите му още по-силни, а лицето — бронзово. Острите му сребърни очи огледаха изпитателно двамата мъже, които му служеха вярно още от първия ден.
На борда имаше и други моряци от флотата на Дефорт, но те не знаеха кой е в действителност капитанът им. Пленниците на испанския кораб бяха наричали жестокия Родриго „дракона“ и така Пиърс стигна до прякора си „Убиеца на дракони“. Той беше капитанът и разпределяше справедливо плячката и парите от откупите между всички моряци.
Всички на борда знаеха, че капитанът е почтен човек и отличен моряк. Още не бяха загубили нито една битка — и не бяха изпуснали нито един испанец. Моряците бяха станали богати хора, освен това се прославиха с доброто си отношение към пленниците. Една испанска красавица дори се разплака от мъка, когато отново я предадоха в ръцете на баща й.