Силата и непобедимостта на Убиеца на дракони се съчетаваха по странен за онези времена начин с неговата човечност. Пиърс вече беше започнал да се бои, че някой ден тази почтеност ще му изиграе лоша шега. Затова реши да даде пример и да завърже един беден испански капитан на голямата мачта. Скръстил ръце на гърба си, той ходеше напред-назад по палубата и изброяваше с всички подробности мъченията, на които можел да подложи пленника си. Обясняваше му как ще избодат очите му с нажежени шишове, как ще го бичуват до изнемога, после ще му режат пръстите един по един и ще го хвърлят на акулите, а накрая обезобразеното му тяло ще полети във вълните. Разбира се, испанецът остана жив, но Пиърс беше сигурен, че той ще разкаже във всички пристанища, че Убиецът на дракони е дяволски изобретателен в мъченията на пленниците си.
Тази случка даде повод за нови слухове. Какво ли правеше в действителност Убиецът на дракони? Сигурно изнасилваше пленничките си или избиваше безмилостно екипажите на завладените кораби? Кой можеше да знае истината?
Сега капитанът остави корабния дневник настрана и се приведе напред, стиснал перото между палеца и показалеца.
— Е, какви новини ми носите? Реабилитирали ли са ме най-после?
Джей го погледна тъжно и поклати глава.
— За съжаление не — прошепна той и се покашля неловко.
Учуден от горчивината, която се надигна в гърдите му, Пиърс се облегна назад.
— А аз си мислех, че скъпата ми съпруга — или вдовица — се е опитала да измие позора от името ми, ако не заради мен, то поне заради себе си. Ако не е била в съюз с онзи отвратителен Джером…
— Не можеш да бъдеш сигурен в предателството на жена си, Пиърс — напомни му твърдо Джей.
Шон обаче не беше толкова добре настроен към дамата.
— Междувременно херцогинята е поела ръководството на флотата ти, Дефорт — извика обвиняващо той. — Живее във Вирджиния и води сделките от тази страна на Атлантика.
Пиърс стисна ръка в юмрук с такава сила, че перото се счупи между пръстите му.
— Всички казват, че работи много добре — побърза да допълни Шон.
— Това все пак е утеха — промърмори дрезгаво капитанът. — Как бих могъл да се доближа до нея?
— Сега ще чуеш добрата вест — засмя се Джей. — В понеделник лейди Дефорт напуска Джеймстаун на борда на „Лейди Мей“ с курс към Бермудските острови. Хората говорят за евентуален втори брак…
— Какво? — извика невярващо Пиърс.
— Това е само слух! — намеси се Шон и погледна предупредително приятеля си. Най-добре беше да доразкаже историята сам. — Казаха ни, че ще сключва сделки с някой си сър Харолд Уесли. Вече съм чувал това име. Господинът притежава голяма плантация на един от островите. Ако херцогинята постигне целта си…
— Не ми се вярва — прекъсна го подигравателно Пиърс. Споменът за Роуз го мъчеше ден и нощ, а сега се оказа, че жена му е съвсем близо до него. Как ли щеше да се зарадва на новата им среща! Тази малка вещица дори не се бе опитала да докаже невинността му. Вместо това се беше накичила с титлата му, даваше заповеди на капитаните му, управляваше собствеността му. — Херцогинята няма да пристигне на Бермудските острови, момчета.
В понеделник… Толкова дълго беше чакал този ден. На устните му се появи студена усмивка. Сега щеше да си отмъсти на невярната си съпруга, А за отмъщението имаше нужда от хладнокръвие.
— Това не ми харесва! — повтаряше настойчиво Ашкрофт Удбайн, но дъщеря му не го слушаше.
— Много добре знаеш, че мога да обясня на сър Уесли колко изгодно би било за него да ни повери транспортирането на стоките си. — Смръщила чело, Роуз се беше привела над една сметководна книга. — По всичко личи, че той не е подготвен за постоянно нарастващия обем на товарите си. Корабите на Удбайн и Дефорт могат да го освободят от тази грижа. Нима мислиш, че е по-добре Уесли да изгради своя собствена флота, татко? Още един конкурент ли искаш?
Ашкрофт въздъхна дълбоко. Още от самото начало той бе решил да повери на Роуз част от сделките си. Сега обаче, след като беше станала собственик на корабите на Дефорт, тя ръководеше търговската флота съвсем сама и той изобщо не успяваше да се намеси. Макар че познаваше много добре острия й ум, той беше много загрижен за сигурността й.
— Не искам да плаваш сама, детето ми. Моретата са пълни с пирати.
— Нашите кораби имат достатъчно оръжия. А и в последно време се говори само за Убиеца на дракони, който напада изключително испански кораби. Моля те, татко! Трябва да спечеля сър Уесли, преди да е осуетил плановете ми.