— Щом искаш… — Той прокара пръсти по брадичката си и още веднъж съжали, че се е съгласил на този проект. Знаеше от приятелите си, че сър Уесли притежава доходна плантация на един от Бермудските острови. Онова, което се говореше за собственика, беше направило силно впечатление на Ашкрофт. Сър Уесли беше отличен бизнесмен, забогатял в колониите, ползваше се с благоволението на краля, освен това беше млад, красив и очарователен. Грижеше се бащински за младите си братя и сестри и очевидно имаше нужда от жена, която да му помага в управлението на имота.
Ашкрофт искаше да види дъщеря си омъжена повторно, макар че тя щеше да загуби част от престижа си на вдовстваща херцогиня. Утешаваше се единствено с мисълта, че синът й беше неоспоримият херцог Дефорт.
Малкият лорд Пиърс Удбайн Дефорт беше вече на девет месеца и не се отделяше от полите на майка си, макар че крачетата му бяха още неустойчиви. Роуз го наричаше Уди, както всички останали в къщата. Очевидно не й беше приятно да произнася първото му име, като че ли можеше да забрави смъртта на баща му и позора, с който беше покрито името Дефорт.
Добре че херцогът е бил верен привърженик на краля, размишляваше Дефорт. Иначе Чарлз щеше да конфискува цялото му имущество и да го обвини в двойно убийство. Един ден малкият Уди щеше да стане херцог и да разполага със значителна власт. Дядото обожаваше малкото момче и беше много щастлив, че може да живее с него. Толкова по-загрижен беше за дъщеря си.
В първите месеци след раждането на детето Роуз не се интересуваше от нищо, освен от него. За да разсее мрачното й настроение, Ашкрофт я посвети в най-новите си делови планове. Тя живна изведнъж и започна жадно да събира всички сведения, до които можеше да се добере. Ашкрофт разбра твърде късно, че тя щеше да се възползва от знанията си при завръщането си в Англия. Роуз водеше оживена кореспонденция с един мъж на име Гарт, който живееше в замъка Дефорт. Той държеше в ръцете си юздите на имението и очевидно беше добре запознат с работите на господаря си.
Роуз заяви на баща си, че ще се върне в Англия, когато малкият Уди стане на една година. Ашкрофт се опита да я разубеди, защото искаше тя да живее при него, да вижда усмивката й, блестящите смарагдовозелени очи…
Само ако можеше да й намери съпруг… Първоначално той беше съгласен с пътуването до Бермудските острови. Беше уверен, че красивата му дъщеря ще омае сър Уесли. Ако мъжът наистина беше млад, красив и представителен, както се твърдеше, вероятно и той щеше да й направи добро впечатление. За съжаление Роуз беше съсредоточила цялото си внимание върху сделките, а това беше в състояние да отблъсне всеки мъж.
— Най-добре е да дойда и аз — предложи той. — Мисля, че ще обясня някои неща на сър Уесли по-добре от теб. Все пак аз имам повече опит в морската търговия…
Роуз се облегна назад и вдигна малкия Уди в скута си. Детето веднага хареса интересните предмети на писалището и започна да пипа документите й. Тя ги прибра далече от любопитните му ръчички и му подаде дървената дрънкалка, изработена от баща й, която издаваше невероятни шумове. Със сивосините си очи и тъмнокестенявата, къдрава коса малкият беше красив като картинка. Роуз помилва главичката му и я притисна до гърдите си.
— Не е нужно да идваш и ти, татко. Знам много добре какво трябва да направя.
— Не се съмнявам в теб…
— Знам също, че Харолд Уесли си търси съпруга. Пак ли искаш да ме омъжиш?
Ашкрофт я погледна укорно и изпъна рамене.
— Ти постоянно забравяш, че съм най-милият, най-отзивчивият, най-великодушният баща на света! — заговори сърдито той. — Можех да подпиша брачен договор, без да се съобразявам с чувствата ти. Вместо това…
— Вместо това ме изпрати в Англия, за да омагьосам някой херцог. По някакво странно стечение на обстоятелствата успях да омотая един в мрежите си. А после го загубих. Преди да си потърся втори съпруг, трябва да уредя работите на първия.
— Глупости! Ти нямаш намерение да се жениш повторно, Роуз.
— Засега не — съгласи се тихо тя. — Трябва да…
— Да, да, знам! Трябва да докажеш невинността на Дефорт! И защо, момичето ми? Кралят не ти пречи да управляваш имуществото му, а моят внук е признат като бъдещият херцог Дефорт. Не се опитвай да разравяш миналото. Хората забравят бързо.
Роуз поклати глава.
— Никога няма да забравят Дефорт, никога. Ако вярваш в това, значи си живял твърде дълго в далечните колонни. Аз съм убедена, че Джером е убил Джеймисън, а може би и бедната лейди Ан. И сега негодникът се наслаждава на богатството си и пилее парите на мъртвата си сестра. Гарт беше възмутен до дън душа. Как мога да оставя убиеца ненаказан?