Пиратският капитан извади меча си и се хвърли към носа. Няколко английски моряци се бяха покатерили по релинга и се биеха ожесточено с пиратите.
Пиърс парира сръчно силния саблен удар и изби оръжието на противника си. Мъжът се отдръпна назад и в очите му блесна смъртен страх. Убиецът на дракони дори не го погледна. Скочи на неприятелската палуба и гръмогласният му вик заглуши шума от битката:
— Слушайте, добри хора, не желая да проливам кръвта ви! Спрете боя! Вече доказахте, че сте смели мъже. Ако продължавате да се съпротивлявате, хората ми ще ви насекат на парченца. Не сме дошли да убиваме или да крадем товарите ви. Ще вземем само онова, което ни принадлежи по право. Чуйте ме добре! Искам да говоря с капитан Нименс. След това ще разберете какво искам от вас и съм сигурен, че ще се разделим в мир.
На палубата се възцари дълбоко мълчание. След малко един от англичаните изкрещя гневно:
— Това е само един проклет от Бога пират, глупаци такива! Не бива да го пускаме при капитан Нименс!
— Няма да сторя зло на капитана ви. Кълна се в честта си! — извика в отговор Пиърс.
Моряците го гледаха недоверчиво и той не можеше да им се сърди. Видът му беше на истински пират: обица със златен череп на лявото ухо, черна превръзка на окото, широка бяла риза и тесни кожени панталони. Пиърс свали широкополата си шапка и се поклони дълбоко.
— Джентълмени! Убиецът на дракони държи на думата си!
Един от матросите понечи да заговори, но Нименс го избута и излезе напред.
— Аз съм капитанът. Вярвам ви, тъй като никога досега не сте нападали английски кораб. Последвайте ме в кабината ми.
— Тя е заета. Заповядайте в моята.
— Няма да му позволим! — намеси се сърдито един от моряците и Шон го заплаши с меча си.
— По-спокойно, хора! — проговори предупредително Пиърс. — Не искам никой да забравя, че англичаните са наши приятели.
— Тук никой не ти е приятел, капитане, никой освен хората, които плават на кораба ти.
— Нименс ще се помири с мен, ще видите — отговори тихо Пиърс.
Мъжът, който беше предизвикал Шон, отстъпи назад и Нименс се прехвърли сръчно през релинга на пиратския кораб. Изправи се пред Пиърс и изведнъж пое шумно въздух.
— Капитане! — извика предупредително един от хората му.
— Всичко е наред, момчета — отговори Нименс, който беше успял да се овладее, удари Пиърс по рамото и тръгна бързо към капитанската каюта. — Велики Боже, неведоми са твоите пътища! — зашепна възбудено той. — Ваша светлост! Значи вие сте Убиецът на дракони? Сигурно Негово величество знае кой сте, след като не направи нито един сериозен опит да ви спре. О, небеса! Всички ви мислят за мъртъв…
— Слава Богу, жив съм, капитане. Мога ли да разчитам на вас?
— Аз съм ваш до гроб, милорд — отговори с достойнство старият капитан.
— Аз не съм убиец, Нименс. Кълна се във всичко свято. Невинен съм.
— Нито за миг не съм се съмнявал в това, сър.
Пиърс хвърли бързо поглед към „Лейди Мей“.
— А екипажът ви? Някои от мъжете ще ме познаят, други обаче са отскоро при вас. Мога ли да разчитам на лоялността им?
— Те са добри момчета и ми вярват, Ваша светлост. Разбира се, трябва първо да узная какви са плановете ви.
— Ще им кажете, че поемам командата на „Лейди Мей“, но само за няколко часа. След това ще ги освободя и ще поговоря лично с тях. Първо обаче искам да се видя с жена си, Гилърд. Дойдох само заради нея. Ще отида да я видя за малко, след това ще изляза на палубата и ще обясня на хората ви какво възнамерявам да направя. Надявам се, че ще ме подкрепят.
Нименс кимна с готовност. Той познаваше екипажа си и не можеше да си представи, че някой от моряците би предал херцога на Уъртингшиър на властите. Особено след като разберяха, че именно той е Убиецът на дракони, известният пират, създал толкова тревоги на испанците.
— Ще отида да уведомя лейди Роуз…
— Не, благодаря — прекъсна го с усмивка Пиърс. — Предпочитам да я изненадам. Съберете хората на палубата и ме чакайте. Шон и Джей ще ви придружат, за да прикриват гърба ми. Все още не съм сигурен, че хората ви ще запазят мира.
Нименс кимна покорно и последва господаря си на палубата. Изправи се на релинга и уведоми екипажа си, че Убиецът на дракони смята да говори с тях и да им съобщи намеренията си. Все пак те не бяха испанци.
Пиърс прескочи с лекота релинга и забърза към кабината на Нименс. Най-после мигът на сладкото отмъщение беше дошъл. Всъщност той не искаше нищо друго, освен да прегърне любимата си жена, да усети отново мекото, топло тяло… Той се прокле на ум за слабостта си и изрита ядно вратата на капитанската каюта.