— Добре, добре. Искам да ви обърна внимание, че на хоризонта се показаха платна, флагът още не се вижда добре, но би трябвало да се махнем оттук колкото се може по-бързо.
— Разбира се — кимна с отсъстващ вид Пиърс.
След малко Шон се върна, превит под тежестта на един сандък, и Пиърс побърза да го отнесе в капитанската кабина. Когато влезе, видя Роуз с чаша уиски в ръка. Очевидно беше решила да успокои малко бурята в душата си. Когато го видя, тя се усмихна виновно и побърза да остави чашата на писалището.
— Ти да не си започнала да си попийваш тайно? — подразни я той.
— С човек като теб сигурно ще стана истинска пияница!
— Е, тогава си пийни още малко, защото още не си преживяла най-лошото. — Той остави сандъка на пода. — Но първо облечи нещо по-прилично.
Роуз приседна на ръба на леглото и отпи глътка уиски.
— Наистина ли искаш да се покажа на палубата?
Пиърс застана пред нея и скръсти ръце на гърдите си.
— Ако желаеш, ще сваля от гърба ти и другите дрехи. Би трябвало да знаеш, че пиратите разбират от тези неща.
— Чувала съм. Мисля, че през последните месеци си изучил из основи това изкуство.
— След като научих за бебето, смятах да почакам, за да мога да те съблека бавно и с удоволствие. Но ако не си в състояние да се справиш сама, ще пожертвам малко време и ще…
— Много ти благодаря. Мога и сама да се преоблека.
— Тогава го направи. Бързо!
— Първо трябва да ми кажеш дали ще се върнем във Вирджиния.
Пиърс вдигна вежди.
— Мила моя, ти продължаваш да се правиш, че не разбираш. Аз съм този, който поставя изискванията. Облечи се бързо! — Той й обърна гръб и излезе от каютата.
— Върви по дяволите! — изсъска тя. Кога най-после щеше да узнае дали се връщаха в Джеймстаун?
Тя се разрови в сандъка си и облече скромна рокля от сив памук с тесни черни ширити. Докато сваляше фустите, в главата й започна да се оформя чудесен план. Този път мъжът й не беше спуснал резето отвън. Тя щеше да излезе тайно на палубата и да се скрие в някоя от лодките. И къде щеше да избяга? Безумно дръзко начинание, но не неосъществимо.
Тя се облече и изскочи от кабината. Смая се, когато забеляза, че никой не й обръщаше внимание. Очевидно всички мъже на борда бяха загубили ума си. Те тичаха един през друг, развиваха въжетата, спускаха и вдигаха платната. Мъжът й стоеше на кормилото и крещеше някакви заповеди. Какво ставаше, за Бога?
Сега не биваше да губи време. Тя изтича към кърмата и огледа внимателно въжето, за които бяха вързани лодките. Дали щеше да се справи? Да, можеше да скочи, а после внимателно да спусне въжетата. Това щеше да й струва доста време, но екипажът беше зает и никой нямаше да я види.
Решена на всичко, тя събра полите си и скочи в малката лодка. В същия момент отекна оглушителен гръм и корабът се залюля. Лодката се наклони застрашително.
— Испанецът ни обстрелва, капитане! — извика един от матросите.
Господи, не! Беше се появил трети кораб, точно тук, в необятното море… Проклет испанец! И веднага беше започнал да стреля.
— Огън! — изрева Пиърс.
Когато оръдията на „Лейди Мей“ дадоха залп, лодката се залюля още по-силно. Роуз изхвърча навън и падна във водата. Ударът беше толкова силен, сякаш се беше стоварила върху каменна стена. Тя усети как пропадна в леденостуден мрак. Дробовете й горяха. Зарита отчаяно с крака, за да се издигне над водата. Искаше да види светлина. По дяволите, къде беше светлината?
Застанал на мостика, Пиърс следеше внимателно маневрите на противника. В началото екипажът му беше видял само флага на Убиеца на дракони, не и английския кораб, който се намираше зад него. Щом го откриха, испанците започнаха да стрелят.
Бихме могли да ги заловим без усилия, каза си мрачно той. Не, сега не беше време за морски битки. Той трябваше да отиде във Вирджиния, да види сина си, да го отведе в Англия.
— Дайте залп и от двата кораба! — изрева той. След минута оръдията изгърмяха и испанският кораб се разтърси из основи.
Точно тогава прозвуча страхлив вик:
— Човек зад борда! Човек зад борда! Господи, капитане, жена зад борда! Лейди Дефорт!
Роуз! Каква лудост беше извършила пак? Дали беше избягала от кабината и сега се опитваше да се отдалечи от кораба? Насред Атлантика! Студен страх го стисна за гърлото.
— Продължавай огъня! — обърна се той към Шон.
Неговата смела Роуз… Нима щеше да я загуби, след като едва я бе намерил отново и бе узнал, че има син? Пиърс се затича покрай релинга, видя водовъртежа, който се беше образувал след падането й, и скочи след нея.