Ледените вълни го приеха в прегръдката си, солената вода опари очите му. Той се огледа търсещо на всички страни, гмурна се дълбоко и остана под водата колкото можеше по-дълго. Издигна се на повърхността, за да поеме въздух, и я видя съвсем близо. Жена му плуваше равномерно и очевидно се опитваше да се отдалечи от кораба.
— Роуз! — изкрещя задавено той.
Тя се обърна и смарагдовозелените очи бяха бурни като развълнуваното море. Изведнъж едно неприятелско гюлле се заби във водата точно между двамата, надигна се огромен фонтан и Пиърс загуби жена си от поглед.
— Роуз! — извика отчаяно той и заплува колкото можеше по-бързо към мястото, където я беше видял за последен път. Стигна до нея в мига, когато лицето й се скри под водата. Потопи се дълбоко и успя да увие ръка около кръста й. Измъкна я на повърхността и вдигна лицето й над водата. Тя се закашля и опита да си поеме дъх.
— Дръж се здраво! — изпъшка той.
Скоро от кораба спуснаха лодка и Шон загреба с всички сили. Той изтегли първо Роуз, после протегна ръка на капитана си. Пиърс се прехвърли през ръба на лодката и коленичи пред жена си.
— Роуз! Роуз! — Той я прегърна и тя се отпусна на гърдите му със затворени очи. Вече не се давеше, дишането й беше почти нормално. Пиърс повтаряше като замаян името й, разтриваше ръцете й, потупваше я по бузите. След известно време очите й се отвориха.
— Велики Боже! — прошепна с болка той. — Какво ти стана? Наистина ли рискува живота си само за да избягаш от мен?
— Не…
— За малко да успееш!
— Не! Скочих в лодката и всичко щеше да бъде наред, ако се беше задоволил само с един плячкосан кораб за този ден.
— Говориш глупости! Аз не съм нападнал проклетия испанец. Той откри огън веднага щом ме видя.
— Пада ти се! Защо продължаваш да си играеш на пират?
— Ако не се беше опитала да избягаш…
— Нямаше да го направя, ако ми беше обещал да ме отведеш във Вирджиния, при моето бебе.
Шон се покашля предупредително.
— Може би ще отложите този спор за по-късно, Дефорт. В момента имаме други проблеми.
Това беше вярно. Английският кораб беше застанал отстрана на „Лейди Мей“ и екипажът отвеждаше заложниците на борда.
— Погрижи се за милейди, Шон! — заповяда Пиърс. — Велики Боже! Нямам нито превръзка на окото, нито шапка, нищо!
— Голият пират — промърмори Роуз.
Пиърс я погледна унищожително, после се хвана за едно въже, което висеше наблизо, и се изтегли на релинга. Един от моряците го чакаше със сабята и шапката, Мануел му подаде превръзката. Пиърс беше мокър до кости, но трябваше да носи всички атрибути на Убиеца на дракони.
Гордо изправен, той излезе пред заложниците, десетина испански дами и господа на път към Картахена, както обясни капитанът, възрастен мъж с къдрави сиви мустаци.
— Защо ни нападнахте? — попита ледено Пиърс.
— Реших, че ще имам предимство, ако открия огъня.
Пиърс смяташе да държи поредната си реч и да освободи заложниците, но чу зад гърба си тихо повикване:
— Убиецо на дракони!
Роуз стоеше точно зад него. Мократа рокля беше залепнала за тялото й и очертаваше изкусителните му форми.
— Милейди! — процеди през здраво стиснатите си зъби той. — Бъди така любезна и ми разреши да решавам тези дела сам.
— Моля те! — прошепна с мъка тя. — Моля те, освободи тези хора!
Какво си мислеше тя? Нима наистина го смяташе за убиец на невинни хора? Сигурно беше повярвала на слуховете, които хората му нарочно бяха пуснали из пристанищните кръчми. По дяволите, трябваше веднага да сложи край на този фарс. В момента се интересуваше единствено от жена си и сина си. Той се засмя, вдигна сабята си и се поклони със съвършена учтивост.
— Както желаеш, любов моя. — После се обърна към моряците: — Върнете гостите на кораба им.
Старият капитан знаеше английски език. В погледа му блесна безкрайно учудване. Той погледна изпитателно Пиърс, после се отпусна на едно коляно и целуна ръката на Роуз.
— Да ви закрилят Бог и Светата дева, милейди…
— Добре, добре — прекъсна го нетърпеливо Пиърс. — Изчезвайте оттук, преди да съм размислил!
Испанците побързаха да се върнат на кораба си.
— Благодаря ти — прошепна едва чуто Роуз.
— Наистина ли изпитваш благодарност?
Тя кимна безмълвно.
— А достатъчна ли е тя, за да останеш на борда на проклетия пиратски кораб?
Роуз се усмихна и отговори:
— Ти ми спаси живота. Всъщност, за всичко е виновно онова проклето гюлле. Обикновено плувам отлично…