— По-добре ли, отколкото яздиш?
— Знаеш ли, Пиърс… — Тя сведе глава. — Аз бях виновна за сблъсъка с коня ти тогава. Колко време мина от първата ни среща, нали? Виновна, защото не бях достатъчно внимателна, но не съм направила нищо друго. Нямам нищо общо с отвличането на Ан. Кълна се в живота на сина си, че когато те изпратих в Хънтингтън Манър, сърцето ми се разкъсваше между страха и ревността. Не исках да те загубя. Исках само да предотвратя смъртта на Ан. Джером измами всички ни — теб, мен, дори Джеймисън. Съжалявам дълбоко за всичко, което се случи.
Сърцето му се блъскаше болезнено в гърлото, ръцете му бяха стиснати в юмруци. Толкова дълго беше живял с горчивия гняв в гърдите си. А сега гневът изчезна, сякаш никога не беше съществувал. Роуз не изчака отговора му. Макар че беше мокра до кости, тя се обърна с достойнство и закрачи бавно към капитанската кабина. Пиърс се обърна към Шон, който мълчаливо чакаше заповедите му.
— Вдигаме платна към Вирджиния, приятелю — усмихна се капитанът и забърза след жена си.
Намери я пред писалището, трепереща от студ. Грабна едно одеяло от леглото и наметна раменете й.
— Трябва бързо да се преоблечеш! А после помисли каква история ще разкажеш на баща си.
— Връщаме ли се във Вирджиния? — попита глухо тя.
— Къде другаде бихме могли да отидем, Роуз? — въздъхна уморено той.
— Нямам намерение да лъжа баща си.
— Опитай се да разбереш. Не искам да си имам ядове с него.
— Да, разбрах. И какво бих могла да му разкажа?
— Че в открито море си срещнала един от корабите на Дефорт и си узнала за известни проблеми в замъка на херцога. Капитанът ти е казал, че трябва веднага да заминеш за Англия, за да подпишеш документи, които ще осигурят наследството на сина ти. Затова си се върнала в Джеймстаун да вземеш бебето. Ще му кажеш още, че ще останеш само една нощ в дома му, а на следващата сутрин ще отплаваш през Атлантика с капитан Нименс. Ще ни трябват запаси за дългото пътуване, но се надявам, че баща ти ще те снабди с всичко необходимо.
Мина известно време, преди Роуз да отговори.
— Не може ли просто да му кажа истината?
— Не! — отговори бързо Пиърс. — Не мога да му имам доверие.
— Ако те залови, ще те сметне за Убиеца на дракони и ще те обеси!
— Тогава можеш да очакваш най-лошото, ангеле мой. Докато бях пират, спечелих много приятели и ако ми се случи нещо…
— Какво ще стане тогава?
— Наистина ли искаш да знаеш? — попита с усмивка той.
— Добре, ще се опитам да го предотвратя. Никой няма да узнае кой си в действителност.
Пиърс гледаше втренчено красивото й лице и изведнъж разбра, че повече не може да крие чувствата си.
— Знаеше ли, че съм се влюбил в теб?
Роуз го погледна изумено. Той я обичаше? Защо тогава не й вярваше? Дали най-сетне беше успяла да смекчи сърцето му с признанието си?
— Аз те обичам отдавна — прошепна тя и се опита да се пребори с хълцането, което се надигна в гърлото й. — Когато ми съобщиха, че си мъртъв, щях да полудея. — Сълзите потекоха по бузите й, макар че тя се опитваше да ги спре. — Как можа да повярваш, че съм извършила всички онези ужасни неща и съм се съюзила с Джером и Джеймисън? Трябва да ме молиш за извинение, длъжен си ми…
— О, Роуз! — Той я грабна в обятията си и потърси устните й.
Топлина и любов, нарастваща страст, горещо желание… Роуз отговори с любов на целувката му и си пожела този миг да не свършва никога. После поиска още и още…
— Милорд! — Някой затропа нетърпеливо по вратата. — Милорд! Наближаваме пристанището!
Пиърс се откъсна насила от прегръдката на жена си.
— По-късно ще имаме повече време — обеща дрезгаво той и излезе от каютата.
Роуз побърза да смени мократа си рокля и зачака връщането му с лудо биещо сърце. Той се появи едва когато корабът беше влязъл в пристанището.
— Трябва да бъдем много предпазливи, Роуз.
— Още не си ме помолил за извинение.
— Престани да ми създаваш проблеми! — изфуча ядно той. — Ще се разделим само за една нощ. После ще имаме достатъчно време един за друг.
Той я хвана за ръка и я изведе от каютата. Капитан Нименс я чакаше с грейнало от радост лице.
— Това е истинско чудо, нали, милейди?
— Наистина е чудо — потвърди едва чуто тя.
— Капитане, сега съм само един прост матрос на вашия кораб — обясни с усмивка Пиърс. — Ще отведете ли жена ми при баща й?
— С най-голямо удоволствие! — Нименс се поклони дълбоко, подаде ръка на Роуз и двамата излязоха на палубата, следвани от Пиърс.
На кея чакаше Ашкрофт Удбайн. Очевидно някой го беше информирал за връщането на „Лейди Мей“. На челото му се бяха изписали дълбоки бръчки. Като го видя, Роуз се откъсна от Нименс и се спусна по стълбичката. Знаеше, че мъжът й я наблюдава, и се усмихваше със злобно задоволство. Нека и той се поизмъчи малко, докато разбере какво е разказала на баща си. Макар да беше прещастлива от възкръсването му, Роуз не можеше да му прости, че я бе посрещнал с обвинения. Тя щеше да прекара още една самотна нощ в дома на баща си, а той щеше да се напие с приятелите си в някой кръчма и вероятно да потърси други удоволствия. Трябваше да попречи на забавлението му.