Баща й я посрещна с облекчена усмивка и веднага я засипа с въпроси.
— Какво стана, детето ми? Добре ли си? Как са момчетата от екипажа? Откакто съобщиха за пристигането на кораба, не мога да си намеря място от тревога. Представях си най-ужасните неща. Нищо ти няма, нали?
— Добре съм, татко. По пътя срещнахме един от корабите на Дефорт, чийто капитан носеше известие за мен. Трябва да се върна веднага в Англия, за да се погрижа за наследството на Уди, иначе може да загубим всичко. За съжаление не мога да отделя време за сделките на Бермудските острови.
Ашкрофт Удбайн поклати глава.
— Това не е важно, стига само да си добре… Наистина ли трябва да заминеш за Англия? Тази идея не ми се нрави особено. — Погледът му обхождаше моряците, които слизаха на сушата. — Кой е онзи едър момък!
Роуз се обърна бързо и видя Пиърс, застанал до стълбичката, да разговаря с младия моряк, който се наричаше Шон. Изведнъж я осени чудесна идея. Въпросът на баща й й подсказа как трябва да постъпи.
— За кого говориш? — попита тя достатъчно високо, за да я чуе и Пиърс. — Онзи с трескавите очи? О, това е само един беден затворник, когото ни продадоха. Доколкото разбрах, трябва да служи седем години на капитан Нименс, така ще може да избегне Нюгейт.
— Престъпник! — извика смаяно Ашкрофт.
Роуз кимна пренебрежително.
— Момчето не е сторило нищо лошо, татко. Откраднало е малко хляб, за да се нахрани. Тъй като капитан Нименс се грижи добре за екипажа си, няма защо да се опасява, че пак ще започне да краде.
Баща й беше състрадателен човек, колкото и да се опитваше да го скрие, и сега поклати мрачно глава.
— Седем години принудителен труд! Само защото е откраднал парче хляб, за да утоли глада си!
— Не го съжалявай, татко. Не е много приятен характер…
— Как се казва?
— Форд, Питър Форд — отговори бързо Роуз. — Мисля, че е най-добре да го отведем в къщи. Там ще може да свърши някоя работа. — Тя понижи глас. — И няма да бъде в тежест на Нименс. Капитанът беше принуден да обиколи всички кръчми, защото го беше страх, че Питър Форд отново ще се напие до безсъзнание.
— Нима ще отплуваш към Англия с такъв човек на борда? Сигурна ли си, че е безобиден? — попита загрижено Ашкрофт.
Как мога да съм сигурна, усмихна се вътрешно Роуз.
— О, не се безпокой, татко. Той не е зъл. Капитанът го харесва и се опитва да го направи почтен човек. Сигурна съм, че Питър Форд ще се поправи и ще стане отличен моряк.
— Е, добре, мила, тогава ще помогнем на Нименс да спи спокойно. — Той се обърна към Пиърс: — Хей, млади момко! Ела тук да те видя! Изнеси багажа на дъщеря ми и го подреди в каретата, която чака в уличката. Аз ще съобщя на капитан Нименс, че тази вечер ще останеш в къщата ми и ще си спечелиш хляба с честен труд. Не се бой, няма да те оставя да умреш от глад. Може да получиш дори някоя златна монета. Ще си я запазиш за времето, когато си възвърнеш свободата. Най-добре е да отида веднага при Нименс и да…
— Не, татко, аз ще свърша тази работа — прекъсна го развеселено Роуз. Тя погледна Пиърс, който безмълвно мъкнеше тежките сандъци с вещите й, и се втурна към Нименс, който стоеше до Шон. О, как щеше да се наслади на тази нощ! Усмихна се сияещо на двамата мъже и обясни: — Капитане, трябваше да измисля набързо прикритие за съпруга си, защото татко се заинтересува от него. Обясних му, че новият моряк е затворник, който е откраднал хляб и сега трябва да работи седем години. Татко реши да се възползва от услугите му и го покани да дойде у нас.
— Не бива така, милейди… — започна укорително Нименс.
— Нали трябваше да измисля нещо! — защити се невинно тя. — О, татко ме чака! Не се бойте, утре ще тръгнем навреме!
Тя последва Пиърс, който се беше превил под тежестта на втория сандък. Ашкрофт я чакаше при каретата и тя пошепна с медено гласче в ухото на мъжа си:
— Сигурно ти е трудно да играеш ролята на слуга, скъпи? Много съжалявам, но не успях да го предотвратя! Какво можех да кажа на баща си? Нали ми заповяда да скрия кой си в действителност.
Сребърните очи святкаха гневно.
— За мен е детска игра да пренеса проклетите ти сандъци.
— Може би, но у дома те чака още много работа.