— Каквото и да измислиш, аз ще ти го върна стократно, да си знаеш.
Ашкрофт се обърна и извика загрижено:
— Роуз, къде си?
— Тук съм, татко, идвам! — Тя се приведе към Пиърс и попита предизвикателно: — Заплаха ли е това или обещание?
— Приеми го, както искаш. Във всеки случай скоро няма да те заплашвам, а ще приведа в изпълнение обещанието си.
— Съгласна съм. Но тази нощ господарката съм аз! — Тя избухна в ликуващ смях и забърза към баща си.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато каретата спря пред къщата, Роуз беше в отлично настроение. Какво приятно разнообразие. Пиърс щеше да бъде неин покорен слуга, макар и само за една нощ. Тя можеше да прави с него всичко, което й хрумнеше, защото в дома на баща й ръцете му бяха вързани. Предстоеше й дълга нощ. Най-после щеше да се почувства като господарка и да си разчисти сметките с наглия си съпруг.
Още щом пристигнаха, тя му заповяда да отиде в обора и да почисти боксовете. Разбира се, не се унижи да му предава заповедите си лично, а ги изпрати по главния коняр. След като свърши тази работа, Пиърс трябваше да излъска сбруите и да ги намаже с мазнина. Ашкрофт искаше да го подслони в една от таванските стаички, но Роуз се възпротиви и му заяви, че сламата в плевнята е достатъчна, за което главният коняр получи съответните заповеди.
След тежката работа един млад и здрав мъж като „Питър Форд“ със сигурност щеше да огладнее здравата. В малкото царство на Ашкрофт Удбайн всички ядяха до насита, защото господарят беше щедър, а готвачката на име Люси си разбираше от занаята. Тя беше много мила с бедните и потиснатите и щом чу, че Питър е затворник, осъден на принудителен труд, и то само защото е откраднал малко хляб, обеща да му даде най-доброто, което предлагаше кухнята й.
Роуз се ядоса на усърдието й и реши, че му е измислила твърде симпатично прикритие. Трябваше да го представи за крадец на коне. За съжаление вече беше късно да променя историята му. Решена да се наслади на тържеството си, тя се промъкна покрай беседката, която беше в близост до кухнята, и надникна през един прозорец. Пиърс тъкмо беше донесъл вода за Люси и тя му говореше оживено:
— Тази вечер ще ни трябва повече вода, млади момко, защото Нейна светлост херцогинята се върна неочаквано и със сигурност ще иска да се окъпе. Слугите в къщата ще се погрижат за всичко. Моля ви само да внесете големите ведра. Не мога да разбера защо ви карат да работите, след като слънцето отдавна е залязло!
— Не е чак толкова лошо — отговори Пиърс и остави тежките ведра в ъгъла. — Обичам да работя.
— Иначе господарят и дъщеря му са много добри — въздъхна дебелата готвачка и наду розовите си бузи. Очевидно беше харесала новодошлия и се радваше на силното му тяло. Бялата риза беше отворена до гърдите и разкриваше къдравите черни косъмчета, които го правеха още по-мъжествен. Тъй като беше съвсем различен от слугите и ратаите, с които Люси общуваше, тя се радваше, че може да прекара повечко време с него. — Не се плашете, млади човече. Свършете всичко, което са ви възложили, а аз ще ви нагостя с чудесни свински котлети и моя специален зеленчук.
Пиърс свали шапка, благодари й учтиво и се засмя с осъзнатия си чар. Роуз прехапа устни и реши да му развали радостта от свинските котлети.
Тя го изчака да излезе и отиде в кухнята. В чинията, оставена до печката, бяха натрупани кокали и хрущяли. Вероятно Люси ги беше оставила, за да свари супа. Роуз намери и таблата, която някоя от прислужничките щеше да отнесе в обора, където работеше Пиърс, и побърза да размени чиниите. Люси се върна скоро и господарката се хвърли на шията й.
— О, Люси, толкова много ще ми липсваш! — извика тя и я завъртя в кръг, за да не види момичето, което тъкмо отнасяше таблата. — В Англия не е лошо, но никой не може да готви като теб.
Люси се засмя доволно и отговори на прегръдката й. Роуз се сбогува сърдечно с нея и я остави сама. Мина доста време, преди готвачката да открие свинските котлети, оставени до печката. Тя се намръщи недоволно и се приготви да се скара на прислужничката, която беше разменила чиниите.
Когато беше сигурна, че Пиърс се е справил с възложените му задачи, Роуз отиде при главния коняр.
— Слушай, Рандолф, някои от конете имат спешна нужда от почистване. Най-добре е да накараш младия затворник да свърши веднага тази работа.
— О, милейди, вие го затрупахте със задачи!
— Надявам се, че умее да се оправя с конете. Най-добре да започне с Блейз. — Този кон беше висок метър и шестдесет висок и упорит като магаре.
Застанала на сигурно разстояние, Роуз проследи как изведоха Блейз от бокса и поръчаха на „затворника“ да го почисти. За да не избухне в луд смях, тя притисна ръка до устата си. Жребецът танцуваше неспокойно и често вдигаше предните си крака във въздуха. Пиърс го ругаеше ядно, но успя да го укроти. Въпреки това почистването на Блейз и особено на краката му бяха мъчение, което нямаше да бъде забравено скоро. След като Пиърс почисти още две кобили и три товарни коня, Роуз мина покрай него, без да го удостои с поглед и разгледа боксовете, следвана от Рандолф.