Беше очаквала, че баща й ще се възпротиви на тази нощна разходка, но той отговори просто:
— Добре, мила. — Той остана на мястото си, докато стъпките й заглъхнаха. После скочи и се запъти с бързи крачки към обора.
Пиърс беше прекопал лехите край обора и сега седеше на края му и оглеждаше околността. На устните му играеше усмивка. Жена му беше невероятна. Как й хрумна да го представи за затворник! Умът и беше наистина забележителен. Смешното беше, че историята й беше твърде близо до истината.
Пиърс погледна с копнеж към къщата и обходи с изпитателен поглед многобройните прозорци. Преди малко Роуз мина пред един от тях с бебе на ръце. Неговият син…
Изведнъж Пиърс чу шум зад гърба си и се обърна стреснато, вдигнал лопатата, за да се защити. Ашкрофт Удбайн, големият плантатор и търговец, не се уплаши от реакцията му. На лицето му не трепна нито едно мускулче, защото беше уверен, че младият мъж няма да го нападне.
Пиърс пусна лопатата и го измери с бдителен поглед.
— Питър, ами! — промълви като на себе си Ашкрофт.
— Какво има, сър?
— Питър, глупости!
— Сър, аз…
— Затворниците изглеждат съвсем различно, приятелю. Познавам доста хора, които са лежали в затвора, и мога да ви уверя, че нямат и частица от вашата самоувереност.
— Сър, аз бях…
— Стига, млади момко! Причината не е в поведението или начина на изразяване, а в походката, в стойката. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера кой сте. Благородният произход е написан на лицето ви. Очевидно сте прекарали тежки времена, но както по всичко личи, сте съумели да вземете съдбата си в свои ръце. Вие не сте Питър, а Пиърс. — Той помълча малко и попита замислено: — Да приема ли, че си изчакал „Лейди Мей“ в открито море и си я взел под своя власт?
— Точно така беше — потвърди тихо Пиърс.
— Значи ти си скандално известният Убиец на дракони?
— Никога не съм убивал пленниците си. Трябваше да пусна някои ужасяващи слухове, за да не си създавам допълнителни проблеми. Пиратът трябва да бъде достоверен, нали знаете.
Ашкрофт Удбайн се ухили с разбиране.
— Убиецът на дракони! Как не се сетих по-рано? Като узнах какво се е случило, повярвах във вината ти и не се срамувам да го призная. Сигурно и повечето англичани са мислели като мен. Но Роуз непрекъснато ме уверяваше, че не си убиец. Беше убедена в това, защото те познава.
Пиърс сведе глава и изпита срам. Значи тя го беше защитавала, а той беше полудял да си отмъсти.
— Радвам се, че й вярвате.
— Винаги съм имал доверие в преценката на дъщеря си.
Аз също трябваше да й повярвам, каза си засрамено Пиърс.
— Значи няма да ме предадете, Ашкрофт?
— Да предам собствения си зет? Разбира се, че не! Само че не мога да разбера защо трябва веднага да заминете за Англия. Остани малко тук! Един ден тази империя ще принадлежи на Роуз — и на теб.
— Много съм ти благодарен, но това все пак е английска колония. Ако някой от хората, загрижени за политическата си кариера, се сблъска случайно с мен, сигурно ще се изкуши да метне примката на главата ми. Не, аз трябва да се върна в къщи и да докажа невинността си.
Ашкрофт помълча малко, после кимна замислено.
— Разбирам те.
— И няма да ни спрете?
— Не. В началото исках да те направя свой зет заради благородническата титла, славата ти на добър боец и верен привърженик на краля. Сега се радвам, че направих този избор, защото виждам, че си истински мъж. Няма да ви спра, макар че ще полудея от тревога. Внимавай много за моята Роуз, Пиърс.
— Разбира се. Благодаря ви.
Ашкрофт погледна сърдито към обора.
— Защо трябваше да работиш като роб през целия ден? Дъщеря ми ти е сърдита, нали?
Пиърс въздъхна и вдигна рамене.
— Жени… Понякога им е приятно да покажат силата си.
Ашкрофт избухна в смях.
— Сигурно още не си видял детето си?
Пиърс поклати глава, обзет от странна болка.
— Прекрасно момче — отбеляза гордо дядото. — Прилича и на двама ви. Красив като ангел и игрив като дяволче. — Той се ухили и прибави: — Добре, че не присъстваше на раждането. Роуз ругаеше като стар моряк, наричаше ни с невероятни имена и ако беше до нея, сигурно щеше да чуеш страшни неща.
— Вероятно. — Пиърс погледна към къщата с болезнен копнеж.
— Третият прозорец на първия етаж. — Ашкрофт се покашля многозначително. — Под балкона има решетка за рози. Най-добре ще бъде да не ме споменаваш… Във всеки случай намирам, че Роуз се е забавлявала достатъчно. Боксовете в обора са безупречно чисти. Освен това имам чувството, че ще се покатериш в стаята на жена си и без моята благословия.