— Ще си призная, че наистина мислих по този въпрос, Ашкрофт — отговори през смях Пиърс.
— Тогава ти желая лека нощ. — Тъстът му подаде ръка. — За мен беше истинска радост да говоря с теб, Пиърс. Ще се видим утре.
— Надявам се. — Пиърс отговори на здравото ръкостискане. — И аз се радвам, че най-после се запознахме.
Удбайн взе лопатата, а Пиърс се затича към решетката за рози, по която можеше да се покатери на балкона. Трябваше да види жена си и детето си.
Когато Роуз се качи в стаята си, бебето вече спеше в люлката. Стаята му беше до спалнята й, а от другата й страна живееха ирландската бавачка Джени и вярната Мери Кейт. Те се грижеха непрестанно за малкия и облекчаваха живота на младата майка.
Роуз беше решила да вземе и двете в Англия. На борда на кораба вече нямаше да има значение, че Мери Кейт щеше да познае съпруга й. След като напуснеха Джеймстаун, вече никой нямаше да може да се обърне към властите, за да го издаде.
Роуз се приведе усмихнато над люлката и целуна бебето по челцето. После влезе в спалнята си. Мери Кейт беше приготвила ваната, над огъня висяха две ведра с вода. Зарадвана, Роуз изля едното ведро във ваната, съблече се, като разхвърля дрехите си по цялата стая, и влезе във водата.
Изведнъж усети, че някои я наблюдава. Обърна се и когато откри Пиърс, едва не изпищя. Часове наред го беше карала да работи като прост ратай. Вярваше, че се е изтощил и отдавна спи в сеното. Вместо това той се беше изтегнал на леглото й, полуприкрит от завесите, и оглеждаше безсрамно голото й тяло.
— Какво правиш тук? — изсъска гневно тя.
Пиърс стана, отиде при нея и коленичи до ваната.
— Нали ти ме повика.
— Не и в стаята си!
— Да, но аз вече изпълних всички очарователни поръчения, които ми постави.
Роуз сведе глава и се почувства ужасно неловко.
— Трябваше да измисля достоверна история за пред татко.
— Да, разбира се — отзова се подигравателно Пиърс.
— Не можеш да останеш тук.
Пръстите му се потопиха във водата.
— А аз си помислих, че мога да ти бъда полезен.
— С какво?
Той отиде до камината и откачи второто ведро.
— Може би водата ти е изстинала.
Роуз прибра коленете си, за да не се опари, и промълви едва чуто:
— Благодаря.
— А гърбът ти…
— Какво?
— Бих могъл да ти изтрия гърба.
— Моля те, не е нужно…
Пиърс коленичи зад нея, взе сапуна и гъбата от водата и вдигна дългата й коса. Ръцете му се плъзнаха бавно и изкусително по голия й гръб и Роуз се разтрепери. Откога не беше изпитвала тези чувства… Чувствеността й се будеше за нов живот.
— Мисля, че за тази вечер си свършил достатъчно работа — прошепна безсилно тя.
— О, аз едва сега започвам.
— Иди да си легнеш…
— Точно това ще направя.
— О, Пиърс, защо дойде тук?
Ръката, който миеше гърба й, спря за миг.
— Трябваше да видя сина си.
— А как влезе?
Този въпрос не получи отговор.
— Ти какво си мислеше? Че ще играя твоята игра, без да мога да видя детето си?
— Утре сутринта щеше да се запознаеш с него.
— Твърде дълго съм чакал, Роуз. Тази вечер загубих търпение.
— Ами ако те намерят тук? Много е опасно. — Тя се обърна към него и се изненада от безгрижната му усмивка.
— Не се боя от опасностите. Какви прекрасни медноцветни къдрици има нашият Уди! И типичните очи на Дефортовци.
— Видял си очите му? Значи си го събудил? — Тя поклати глава и го изгледа сърдито. — Крайно време е да се махнеш оттук! Постъпил си много лекомислено, като си влязъл.
— Стига толкова! — прекъсна я сърдито той. — Всеки мъж, който узнае, че е станал баща, ще поиска да види детето си. Ако не проумяваш това, значи не си на себе си. Ти си могла да преброиш пръстчетата на ръцете и краката му още когато се е родил. За съжаление тогава аз бях някъде в морето. Трябваше да дойда тази нощ, разбери!
— Ти… ти си го прегърнал? — заекна изумено тя.
— Разбира се.
Каква дързост! Значи Пиърс беше събудил бебето, а после отново го беше сложил в люлката му!
— А той… заплака ли?
Пиърс вдигна рамене.
— Трябва да призная, че в началото не беше особено зарадван да ме види. Все пак лицето ми му е чуждо. Камериерката ти го успокои без усилия, после ме помоли да седна до огъня и да го люлея в ръцете си, докато заспи отново.
Роуз стисна зъби, за да не изкрещи. Този ужасен мъж се справяше с всяка ситуация.
— Значи Мери Кейт те е заварила в детската стая? — По дяволите! Тя беше забравила, че камериерката беше луда по херцог Дефорт още от самото начало.