— Няма за какво да се тревожиш. Тя знае колко е важно да опазя тайната си. Държа се много мило. И, за разлика от теб, разбра веднага, че имам нужда да видя жена си и сина си. — Той се усмихна като хлапак, после скочи на крака, вдигна Роуз от водата и притисна мокрото й тяло до своето. — Толкова ми липсваше, любов моя! — прошепна дрезгаво той и я понесе към леглото. Положи я върху копринената завивка и побърза да свали ризата си, която миришеше на обор.
Намеренията му бяха недвусмислени и Роуз пое дълбоко дъх, за да протестира, но не можа да произнесе нито дума. Сърцето й биеше като безумно.
Той легна до нея и тя потъна в силната му прегръдка.
— Ще се отбраняваш ли?
— Да — излъга тя.
— Даже ако смирено те помоля за извинение?
Роуз се потопи дълбоко в сребърните му очи.
— Ти и смирен? Дали ще съм жива да преживея подобно нещо?
— Тогава се опитай да си го представиш — предложи ухилено той. — Толкова дълго чаках, че вече не издържам. — Гореща целувка затвори устата й и копнежът се превърна в страстно желание.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Щеше да бъде различно, ако не беше живяла толкова дълго с мечти и спомени. Колко живи, омайващи сънища — целувките на Пиърс, еротичните ласки на езика му, който се плъзгаше възбуждащо по шията й… Тялото му, което се движеше в настойчив ритъм над нейното, ръцете, които милваха гърдите й, пръстите му между бедрата й…
Днешното не беше сън и действителността надмина всичко, което се беше случвало в сънищата й. Опитен в любовното изкуство, Пиърс намери веднага чувствителната точка между бедрата й и я раздразни първо с ръце, а после и с езика си.
Роуз се опита да протестира, но напразно. Той и без това не обръщаше внимание на възраженията й.
Пиърс беше прав, толкова отдавна не се бяха любили. Отново я обзе познатата магия, възвиси се към небесата и замая главата й с ухание на жасмин. Тя помилва с треперещи ръце силните му рамене, зарови пръсти в косата му и отново повярва, че тялото й се е превърнало в сребърен звезден дъжд. Много скоро щеше да стигне до рая, до сладкия екстаз…
Пиърс нямаше намерение да свърши толкова бързо. Той проникна нетърпеливо в нея и изведнъж спря уплашено, когато тя изписка тихо и притисна лице до гърдите му. Разкаян, мъжът се прокле вътрешно. Трябваше да се сети, че това й е за първи път след раждането.
— Спокойно, мила, спокойно. Няма да ти причиня болка — никога! — зашепна дрезгаво той. Прегърна я нежно и продължи да напредва съвсем бавно. Устата му милваше лицето й. — Ако знаеш как ми липсваше! Нито мъченията, нито тежкият труд — нищо не беше по-страшно от раздялата с теб!
Изпълнена със страст, тя обгърна с две ръце раменете му, вдигна хълбоците си, за да се нагоди към движенията му. Желанието го надви, макар че все още се опитваше да забави експлозията — от страх, че Роуз няма да го придружи по пътя към прекрасния връх. Оказа се, че тревогата му е била напразна. И нейното желание търсеше бързо разтоварване като неговото. Той усети силните тръпки, които разтърсиха тялото й, и въздъхна блажено.
След като всичко свърши, двамата лежаха дълго един до друг, без да говорят. Накрая Пиърс прегърна нежно жена си и положи главата й на рамото си, без да обръща внимание на съпротивата й.
— О, Роуз, отново бях в рая! Толкова дълго трябваше да чакам. — Тя не отговори и той започна да милва красивото тяло, което го правеше най-щастливия мъж на земята. Раждането не я беше променило, само гърдите й бяха станали по-големи, а хълбоците малко по-широки, но все така съвършени. Взрян в корема й, Пиърс откри мънички бели линии, които се спускаха от пъпа към тъмночервения венерин хълм, и ги докосна предпазливо. Роуз задържа ръката му.
— Какво ти е? Може би не бях достатъчно внимателен… — Той се опря на лакът и се вгледа изпитателно в очите й.
— Не разбираш ли? — Ръцете й милваха раменете и гърба му, опипваха белезите, оставени от кожения испански камшик. Гласът й трепереше. — Смятаха те за мъртъв, а ти си бил жив, в испански плен…
— Това е вярно — прекъсна я нетърпеливо той, стана от леглото и отиде до огъня. Червеникавата светлина на огъня танцуваше по голото му тяло. — Какво по-точно искаш да ми кажеш?
— Ти си успял да си извоюваш свободата и си станал пиратски капитан — Убиецът на дракони. Това е било преди много време. Съмнявам се, че наистина си ме чакал.
Пиърс се обърна към нея и се ухили като хлапак след успешна лудория. Как й се искаше да изтрие усмивката от лицето му с една хубава плесница!
— Невероятно! Ти ревнуваш!
— Не искам да бъда една от многото — отговори хладно тя.