— Ако наистина ревнуваш… — Пиърс пристъпи към прозореца и опря ръце на хълбоците си. — Знай, че нямаш основания за подозрителност. Никакви. Като пиратски капитан съм имал много възможности да се забавлявам, а някои от заложничките ми бяха дори разочаровани, че не се проявих като насилник.
— Нахалник!
— Несправедлива си. Някои от дамите бяха почти старици и бяха готови да се хвърлят на врата на първия срещнат мъж.
— Наистина ли не си докосвал нито една жена през цялото това време? — попита недоверчиво тя.
Пиърс я погледна изпитателно и реши да бъде честен докрай.
— Веднъж го направих. Бях побеснял от гняв, възмущавах се от така нареченото ти предателство и потърсих забрава, за да не полудея. Тя беше млада и красива. Намерих я на улицата. — Той въздъхна и седна на рамката на прозореца, загледан към брега на реката.
— Значи… само веднъж?
— Да.
— Защо?
— Нали ти казах. Бях ожесточен…
— Исках да знам защо си ми изневерил само веднъж!
Да, защо? Този въпрос също заслужаваше искрен отговор.
— Защото не намерих забрава при другата жена. Не бях дори задоволен физически. След това се почувствах празен, ограбен.
— Как да ти повярвам? Ти обичаше Ан и въпреки това спеше с мен.
Пиърс вдигна рамене.
— След като съм започнал с признанията, по-добре е да довърша. Да, вярвах, че обичам Ан, но… — Той помълча малко и продължи колебливо: — Пожелах те още в първия миг, когато те видях. Макар че ме хвърли от седлото.
— А ти едва не ме удави!
— Още тогава попаднах под властта ти. Никога не съм познавал жена, която да ме е омагьосала така…
Той се обърна към жена си и тя сведе бързо глава, за да скрие пламналото си лице.
— Все пак! Ти вярваше, че обичаш Ан, и въпреки това спеше с мен. — В гласа й имаше горчиво обвинение.
Пиърс простена театрално и поклати глава.
— Всеки мъж би спал с теб дори ако наистина е влюбен в друга жена! Вярно е, че ние с Ан си подхождахме добре. Тя беше независима, умна, зряла и опитна. Никога не съм оспорвал, че означаваше много за мен. Мисля обаче, че преди да те срещна, не съм знаел какво е любов. Щом се научих да те обичам, остана само ти. — Той посочи вратата на детската стая. — Това е истината, кълна се в живота на сина ни. Достатъчно ли е?
Роуз прехапа долната си устна и издърпа завивката върху треперещото си тяло. Все още не смееше да повярва в чудото на тази нощ.
— Значи… ти ме обичаш?
— С цялото си сърце.
— И наистина си ми изневерил само веднъж?
— Нали ти казах!
— Добре, тогава ще се наложи и аз да ти отговоря със същата монета, защото досега ти бях непоколебимо вярна. — Тя обърна глава, за да скрие усмивката си. Изневярата на Пиърс я засегна, но не чак толкова. Може би именно срещата с проститутката му беше помогнала да осъзнае, че я обича истински.
Тя се обърна отново към него и изведнъж се стресна до смърт. Той се хвърли като тигър към леглото, стисна я в прегръдките си и зашепна дрезгаво в ухото й:
— Не смей дори да мислиш за това!
— За кое?
— За изневяра — все едно под каква форма.
— И защо не?
— Защото ще те насиня от бой и ще ти откъсна космите на косата един по един! — заплаши той. — А любовникът ти ще падне с пронизано гърло.
— Ти и без това си имаш достатъчно проблеми с двойното убийство…
— Значи още един убит няма да има особено значение.
— Престани да говориш глупости!
Думите й го накараха да се осъзнае. Той стана, върна се до прозореца и отново се вгледа в мрака. Велики Боже, той продължаваше да бъде човек извън закона, далече от родината си, обвинен в убийство. Трябваше тепърва да докаже вината на Джером и собствената си невинност. Толкова много беше изстрадал. Трябваше да се радва, че имаше Роуз и че тя го обичаше въпреки всичко. А той едва не я загуби, вманиачен в омразата и ожесточението си. Слава Богу, че все още имаше жена си и прекрасното им дете!
Той се върна при леглото, улови ръката на Роуз и целуна връхчетата на пръстите й.
— Прости ми, любов моя. Моля те още веднъж, с цялото си смирение.
— Господи, какво чувам? Наистина ли говори великият херцог Дефорт?
— О, да, аз съм, добре ме чуваш. — Той се пъхна под завивката и я прегърна. Тя се сгуши в силните му обятия и се почувства спокойна и защитена. — Знаеш ли, Роуз, безброй пъти съм преживявал случилото се в съзнанието си. Трябваше да ти имам доверие. За съжаление доказателствата бяха срещу теб.
— Знам, Пиърс, знам. Джером беше обмислил плана си много внимателно.
— В началото вероятно е бил в съюз с Джеймисън. Сигурно им е помагал и трети човек. Ще мине време, докато открием цялата истина. И тогава ще си отмъстя.