Тя въздъхна облекчено, когато можаха да се оттеглят. Върна се в покоите на Пиърс и дълго седя пред камината. Най-после реши да си легне. Вероятно беше задрямала, защото когато се събуди, вече не беше сама. Пиърс стоеше пред леглото й, съвсем гол, и бронзовото му тяло блестеше на светлината на огъня.
— В манастира ли те научиха да се вмъкваш незабелязан в стаите на другите хора? — попита строго тя.
— За съжаление монашеският живот не ми понася — отговори с усмивка той.
— Ами ако те намерят тук?
— Никой няма да ме потърси.
— Ти си монах, не забравяй!
— Само през деня. Не и нощем.
Тя отговори на усмивката му. Той беше твърдо решен да остане при нея и всъщност тя нямаше нищо против.
По-късно, когато огънят угасна, тя заспа спокойно в обятията му.
На сутринта беше изчезнал и тя не го видя цялата сутрин. Беше толкова разтревожена, че я заболя глава. Кралят играеше тенис и целият двор го гледаше. Изведнъж Роуз откри Джером. Облечен с най-модни дрехи, копринен панталон до коленете и дълго палто, подплатено с кожи и кадифе. Токите на обувките му бяха украсени с бисери. Когато бледосините му очи срещнаха погледа на Роуз, на лицето му се появи усмивка. Той продължи да я наблюдава, без да обръща внимание на партията тенис между краля и Йоркския херцог.
Преди да изчезне в навалицата, Джером се поклони подигравателно пред Роуз.
Вечерята щеше да се състои в голямата зала. Мери Кейт помагаше на господарката си да се облече. Роуз беше по-нервна от всякога. Цял ден не беше виждала Пиърс.
Тъкмо бяха свършили, когато на вратата застана Гарт и тя попита страхливо:
— Видяхте ли го някъде?
Мъжът поклати глава.
— Тази сутрин го зърнах да говори с едно момиче от кухнята, после излезе. Оттогава не съм го срещал. Не се бойте, той знае какво прави.
— Ако го познаят, ще го хвърлят в затвора! — извика възбудено Роуз.
Мери Кейт и Гарт я погледнаха укорително и вдигнаха ръце към устните си. Роуз пое дълбоко дъх и кимна.
— Добре, добре. Моля ви, Гарт, ако го намерите, елате веднага при мен!
— Разбира се, милейди.
След като камериерката вдигна косата й, Роуз стана и се запъти към вратата. В същия момент Уди се разхленчи и тя се обърна да види какво му е.
— Ако позволявате, милейди… — Гарт се втурна към съседната стая, за да вземе бебето от леглото.
— Вървете, вървете! — Мери Кейт буквално избута господарката си в коридора и се върна при Гарт. — Май вече знаете как да укротявате малките бебета, стари глупчо! — продължи с почти нежен тон тя.
Роуз, която беше спряла на прага, едва не се разсмя с глас. Гарт и Мери Кейт? Май между двамата имаше нещо. Тя забърза към залата, внушавайки се, че трябва да изглежда напълно нормално въпреки тревогата си за Пиърс. Пред залата чакаше баща й и Роуз си припомни първата си вечеря в това огромно помещение. Тогава не я допуснаха да седне на голямата маса, където вечеряха аристократите. Сега беше една от тях. При това отдавна знаеше, че щастието на човека не зависи от общественото му положение. То беше скрито в сърцето…
— Лейди Роуз! — Един млад мъж, който й се стори познат, улови ръката й. Тя го погледна втренчено, опитвайки се да се спомни името му. — Толкова се радвам, че сте отново при нас!
Младежът беше едър, с кестенява коса, която падаше по раменете му на гъсти къдрици.
— След вечерята ще има танци. Надявам се да бъдете така любезна и да ми обещаете първия танц.
— О, аз… — заекна смутено тя и прокара език по пресъхналите си устни.
Баща й побърза да се притече на помощ.
— Лорд Уерби! Каква приятна изненада! Аз съм Ашкрофт Удбайн. За съжаление дъщеря ми е още в траур и не бива да танцува. При други обстоятелства сигурно щеше да изпълни желанието ви с удоволствие.
Младият мъж се поклони учтиво, очевидно приел обяснението на Удбайн.
— Милейди… — Той целуна ръка на Роуз и се оттегли.
— Браво, татко! — изкиска се тихо Роуз. — Къде си се научил да се изразяваш така изискано?
— Позорно е, че станах богат търговец — отговори самодоволно той. — Трябваше да отида в театъра.
Двамата седнаха на трапезата и започнаха да се хранят мълчаливо. Изведнъж хапката заседна в гърлото на Роуз. Пиърс беше влязъл в залата, придружен от друг монах, и вървеше към масата в дъното, далече от любопитните погледи на аристократите. Той се настани удобно и завърза оживен разговор с един млад свещеник. Роуз го гледаше с яд. Тя беше полудяла от тревога, а той се забавляваше!
След вечерята тя се извини на баща си, потърси младия лорд Уерби и му се усмихна изкусително.