— Моля те, не ме наранявай! — въпреки усилието да прозвучи смело гласът й бе като жален шепот. — Няма да кажа никому какво си сторила, обещавам.
Владетелят Мияги изкрещя:
— Виж, тя иска да се разберем. Пусни я. Можем да се приберем у дома и да забравим за станалото.
— Не вярвай на лъжите й, скъпи братовчеде Шигеру — щом се обърна към съпруга си, гласът й с незабавно се смекчи от прилив на нежност. — Довери ми се, аз ще се погрижа за всичко, както винаги досега — и тя наклони ножа, докато опря в гърлото на Рейко.
— Моля те, пусни я! — изстена даймио. — Страх ме е. Не искам неприятности.
— Аз казах на съпруга си къде отивам — изхриптя Рейко. — Може да си се измъкнала безнаказано с убийството на Харуме и Чойей, но с мен няма да е така.
Акико се засмя.
— О, но не аз ще те убия, драга — без да отмества ножа, тя охлаби хватката си. — Ти ще го сториш сама — после уви дебел сноп от косата на Рейко около свободната си ръка и се изправи. Последва рязко дръпване и Рейко извика, когато болка прониза скалпа й. Изправи се на крака. Госпожа Мияги я държеше здраво. Ножът опираше в гърлото й. — Била си тъй омаяна от луната — каза съпругата на даймио, — че си решила да повървиш покрай пропастта… — тя накара Рейко да мине върху разпиляната храна и покрай треперещия от страх Мияги Шигеру. — Спънала си се, паднала си там долу и си намерила смъртта си.
— Не! — нов пристъп на ужас омаломощи Рейко. — Съпругът ми никога няма да го повярва.
— О, напротив! — тя повлече Рейко надолу по стъпалата на беседката и от там — в пустата ветровита нощ. — Ще бъде истински нещастен случай! Върви!
Глава 39
— Не биваше да позволявам на Рейко да се доближава до Мияги! — извиси глас Сано, за да надвика тропота на препускащия си кон.
— Но нямаше как да предположите, че ще стане така — извика в отговор Хирата.
Двамата се носеха в галоп по виещ се нагоре към хълмовете път. Вляво зад гърба им оставаха неясните очертания на каменни насипи и тъмна гора; вдясно към града се спускаха по-ниски хълмове. С глас, треперлив от конския галоп, Сано извика на Хирата:
— Трябваше да се върна вкъщи и да се видя с Рейко, след като си тръгнахме от Асакуса, а не веднага да се отправя към селището на ета. Може би тогава щях да предотвратя този неин излет!
— Но ако не се бяхте видели с Дандзаемон, нямаше да знаете, че ножът по Харуме е бил хвърлен от жена!
Студен вятър биеше в наметката на Сано. Пълната луна ги следваше като зло, хищно око.
— Нямаше да я оставя да отиде сама — каза Сано, отказвайки да се успокои. — Сега щях да бъда с нея.
— Те не знаят, че тя работи за вас — възрази Хирата. — Всичко ще бъде наред.
— Ако не пристигнем навреме, ще се самоубия! — както се носеше напред, Сано отклони коня си в една тясна отбивка встрани от главния път. Пътеката ставаше все по-стръмна и тясна, докато накрая вече трябваше да слязат от конете и да ги поведат между безкрайни стени от високи дървета.
Въздухът бе пропит с мирис на бор и сухи листа. Сано имаше кошмарното усещане, че се катери непрестанно, но остава на едно и също място. Мускулите му бяха напрегнати; гърдите му се бяха сковали от тежкото му дишане. Дали Рейко беше добре? Колко оставаше, докато стигнат онази вила?
От гората до тях достигна неясно хрущене. Зад Сано Хирата извика:
— Какво беше това?
— Сигурно сме изплашили някое животно — отвърна Сано, зает единствено с мисълта по-скоро да стигнат. — Няма значение. Бързай!
Накрая стигнаха до едно равно място, където вилата се мержелееше тъмна и безмълвна. Пред конюшнята стояха два празни паланкина, единият от които с герба на Сано.
— Хей! — извика той. — Има ли някой тук? Двамата взеха фенерите, оставиха конете си и влязоха във вилата през незалостената врата. На рафтове по стената на антрето висяха най-различни оръжия. Забелязал два комплекта мечове, Сано се втурна в усойния коридор с викове:
— Ота! Фуджисава! Къде сте? Рейко?
Не последва отговор. Вдясно зееше тъмна кухня.
— От печката излиза пушек — каза Хирата. — Трябва да са някъде наоколо.
Тогава Сано долови нисък стържещ звук, който изтъняваше и завършваше с въздишка. Звукът се повтори, долитайки от стаята зад кухнята. Сано се втурна вътре.