— Мое дете? — гласът на владетеля Мияги изтъня от недоумение. — За какво говориш?
— Харуме беше бременна, сигурна съм. Видях я в храма на Авашима Миоджин… — тази шинтоистка богиня бе покровителка на жените и на майчинството. — … видях я как окачи молитвена плочка при олтара, молеше детето й да се роди живо и здраво. Аз сложих отрова в мастилото… за да ги убия — и нея, и отрочето й.
— Но аз никога не съм я докосвал! — даймио пропълзя покрай Сано, за да коленичи пред жена си. — Братовчедке, ти знаеш какъв съм. Как мога да й направя дете?
— А ако не си бил ти, тогава кой? — попита злъчно Акико. — Шогунът, този немощен несретник? — тя впи гневен поглед в съпруга си и приведе ножа. — През всички тези години съм търпяла историите ти с други жени и никога не съм се оплаквала, защото смятах, че не ги докосваш; смятах, че не си способен. Вярвах, че в сърцето си ти си ми верен! — Сано използва момента да се приближи още няколко крачки. — Мислех, че си принадлежим завинаги. Но ти ме предаде!
— Братовчедке, аз никога…
— Зная колко много искаше син! Не можех да оставя детето на Харуме да се роди. Това щеше да те насърчи да създадеш още едно с някоя от наложниците си. Тя щеше да стане твоя жена, а детето — твой наследник. И ти щеше да ме изоставиш…
Сано безшумно запълзя към Акико и Рейко.
— Значи си убила Орехче и Снежинка, за да нямат синове от мен? — слисан, владетелят Мияги поклати глава. — Но защо и някакъв си търговец на лекове?
Непоколебимост изостри погледа в мокрите от сълзи очи на госпожа Мияги.
— За да не ме разпознае като купувача на отровата. Щях да убия и противния собственик на онова шоу с недъгавите, който се опитваше да ме изнудва, но пропуснах тази възможност.
— Братовчедке, аз никога не бих те изоставил — изплака даймио. — Аз те обичам! — той протегна напред събраните си умолително ръце. — Моля те, пусни жената на сосакан Сано и ела при мен!
— Не мога! — Акико направи крачка към ръба на пропастта. Сърцето на Сано се блъсна в клетката на гърдите му; той застина на място, протегнал ръка встрани да задържи Хирата. — Видях те как я гледаш. Зная, че я желаеш. Няма да допусна да ти роди син… — и тя отново вдигна ножа, мушкайки острието в меката плът под челюстта на Рейко. Ужас прониза Сано.
— Акико, чуй ме! — намеси се той. — Съпругът ти не е баща на нероденото дете на Харуме — каза той с усилие да остане спокоен. — Той не те е предал. Харуме е имала друг любовник. А Рейко е моя и даймио Мияги не може да я има. Затова я пусни да дойде при мен.
Госпожа Мияги посрещна молбата му с празен поглед. Бавно се обърна, влачейки Рейко към ръба на пропастта.
— Не!
Сано се втурна към жените, но Хирата скочи преди него и сграбчи владетеля Мияги в желязна хватка.
— Госпожо Мияги, ако нараните жената на сосакан сама, ще хвърля съпруга ви в пропастта! — извика той.
Тази стратегия не бе хрумнала на Сано; мисълта му бе съсредоточена върху Рейко. Сега той затаи дъх, докато наблюдаваше как убийцата извръща глава към тях. Когато видя даймио, тя замръзна.
— Братовчедке, помогни ми, не искам да умирам! — Мияги Шигеру се мяташе в ръцете на Хирата.
— Можеш да го спасиш! — каза Сано. В сърцето му трепна надежда. — Само пусни ножа. И ела насам.
Госпожа Мияги бързо отмести поглед от съпруга си към Сано и после към Рейко. От устните й се изтръгна мъчителен стон. Сано почувства как колебание отслабва решителността й, но въпреки това тя не се помръдна.
— Хирата? — обади се Сано.
Младият васал тласна владетеля Мияги към пропастта.
— Помощ, братовчедке! — изплака даймио. Никой друг не отронваше нито звук. Никой не помръдваше. Обезумяла от ревност, Акико очевидно искаше да спаси съпруга си, но и да запази положението си в живота му. Сано усети как нощта се разгръща, необятна, черна и кошмарна като безизходицата, до която бяха стигнали преговорите им. Заля го отчаяние.
И тогава откъм гората до тях долетяха трясък и хрущене. Тежки стъпки от тичащи нозе затрополиха по склона. Зад госпожа Мияги и Рейко изведнъж изникна някакъв мъж. Беше облечен в мърляво кимоно, а в ръка стискаше копие.
— Кушида! — възкликна Сано. Той видя как Хирата се вцепени от изненада, и чу как даймио изстена смаяно. Госпожа Мияги се извърна леко с трескави очи, опитвайки се да наблюдава всички едновременно.
— Вероятно той ни е следвал в гората — каза Хирата. — Какво прави тук?
Пазачът не обърна внимание на Сано, Хирата и владетеля Мияги. Насочил копието си към Акико, той изкрещя:
— Убийца! — маймунското му лице бе черно от мръсотия; сплъстените му коси падаха свободно до раменете му. — Ден и нощ издирвах убиеца на моята любима Харуме. Най-накрая те открих! Сега ще отмъстя за смъртта й, ще успокоя духа й и ще възвърна честта си!