Сано разбра защо Кушида бе ходил на кея Дайкон — бе проследил Чойей и бе принудил умиращия търговец да му издаде клиента, закупил отровата за стрели. Той е бил мъжът, когото хазяинът бе чул в стаята на Чойей. После е проследил госпожа Мияги. Преди Сано да реагира, пазачът се хвърли към съпругата на даймио Мияги. Тя изпищя и се наклони настрани към беседката. Острието на копието разкъса ръкава на робата й. Проклинайки, Кушида отново се хвърли в атака. Когато госпожа Мияги отмести кинжала си и го размаха в опит да се отбранява, Рейко се отскубна. Тя се запрепъва по пътеката, като се стараеше да избягва зловещите удари на Кушида. Когато Сано се втурна да й помогне, дръжката на копието се стовари върху рамото му.
Хирата блъсна владетеля Мияги настрана, извади меча си и се хвърли срещу Кушида.
— Аз ще се погрижа за него, сосакан сама. Вие спасявайте Рейко.
Като мушкаше и избягваше ударите на противника, той започна да изтласква Кушида надолу по хълма. Сано протегна ръка към Рейко, но Акико поряза десницата му с кинжала си и изпищя:
— Махай се!
Сано измъкна меча си и замахна срещу острието на убийцата. Рейко извади камата от ръкава си и се включи в сражението. Тогава Сано почувства, че някой ги приближава в гръб. Извърна се рязко и видя даймио Мияги, размахващ меч.
— Няма да ви позволя да нараните жена ми! — иначе отпуснатите му черти сега бяха сковани от страх. Той замахна непохватно към Сано.
Сано избегна удара. После сам нанесе удар с намерение да избие меча му, а не да го промуши.
В това време Рейко замахна към Акико, но тя парира удара й. Тънките им остриета се удариха едно в друго с нежен стоманен звън. Като се въртяха и извиваха в ловки маневри на ръба на пропастта сред веещи се коси и издуващи се на вятъра поли, те сякаш изпълняваха зловещ танц. Рейко се биеше с усвоена вещина, а госпожа Мияги — с ярост и жестокост. Откъм подножието на хълма Сано чу как пазачът Кушида изкрещя на Хирата:
— Остави ме! Аз трябва да отмъстя за смъртта на Харуме. Само така ще успея да намеря покой!
Владетелят Мияги отчаяно се съпротивяваше на умелите удари на Сано. Печалното му лице лъщеше от пот. Угаждал цял живот на капризите си, той не беше във форма да се бие. Сано бързо изби меча от ръката му. Безпомощен, той се сви на земята и хвърли поглед към съпругата си, чието кимоно висеше на изцапани с кръв ивици там, където Рейко я бе порязала. От гърдите му се изтръгна отчаян стон. После вдигна ръце в знак, че се признава за победен.
— Приемам поражението си — каза той с тихо достойнство. — Моля, позволете ми привилегията да извърша сепуку.
Даймио извади своя къс меч и го стисна в треперещите си ръце с острие, насочено към корема. Затвори очи и зашепна молитва. Или бе решил да се измъкне като страхливец от трудното положение, или някакви останки от самурайска чест все още живееха в него. После си пое дълбоко въздух и с пронизителен вик заби меча в тялото си.
— Шигеру! — госпожа Мияги се втурна към него, пусна кинжала и започна трескаво да гали лицето на даймио с кървавите си ръце. Той се гърчеше в предсмъртна агония. Тялото му се разтресе в ужасна конвулсия. Погледна жена си и устните му прошепнаха неясни думи. После се отпусна неподвижен в ръцете й.
— О, не! Скъпи, не! — грозни задавящи ридания разтърсиха Акико.
Задъхана от напрежение, Рейко отиде при Сано. Той клекна предпазливо и протегна ръка към кинжала на госпожа Мияги. В този миг ръката й се стрелна и тя сграбчи оръжието, насочвайки го към него. Скръб бе сгърчила устата й; лицето й бе смъртнобледо от гняв, на петна от кръв и сълзи.
— Ти уби съпруга ми — прошепна тя. — Сега ще си платиш за това! — Сано вдигна меча си. Но вместо да замахне към него, Акико се хвърли към Рейко с вика: — Ти отне моя любим. Сега аз ще убия твоята любима!
Неподготвена за атаката, Рейко се дръпна твърде късно — острието сряза рамото й. Те възобновиха сражението помежду си. Сано прибра меча си в ножницата и сграбчи госпожа Мияги откъм гърба, сключвайки ръце около нейните. Докато се боричкаха за надмощие над кинжала, тя политна напред и падна върху Рейко, повличайки и Сано. Тримата се строполиха при самия ръб на пропастта, главите им стърчаха в празното пространство.
Рейко изпищя и разсече лицето на Акико с камата си. Тя зави от болка. Сано изви оръжието далеч от нея. В този момент с рязко движение тя го отхвърли от себе си. Тогава Рейко със сетни сили я оттласна от себе си и госпожа Мияги се превъртя през глава. Озова се над пропастта и сякаш за миг замръзна във въздуха. Сано се хвърли върху Рейко и я притисна към земята. После съпругата на даймио изчезна от погледа им с пронизителен писък. Последваха няколко глухи удара, когато тялото й се блъскаше в скалите. И после тишина. Сано помогна на Рейко да се изправи на крака. Вкопчени един в друг, двамата надзърнаха в мрачната бездна. Лунната светлина хвърляше слаба светлина върху робата на госпожа Мияги. Тя не помръдваше.