В дъното на двора бе разположена моргата — ниска постройка с олющени хоросанови стени и сламен покрив. Доктор Ито Генбоку, управителят, бе негов искрен приятел и нерядко му бе помагал в разследванията с неоспорими медицински факти и научна вещина. Някога прочут лекар на императорската фамилия, доктор Ито бе заловен да практикува забранени чуждоземни науки, които бе овладял по незаконни канали от холандски търговци в Нагасаки. За разлика от другите рангакуша — учени от холандската школа, които бяха осъдени на изгнание, той бе наказан до края на живота си да изпълнява длъжността управител на моргата в Едо.
Тук въпреки мизерните условия на живот той можеше на спокойствие да провежда експериментите си извън обсега на внимание на властите.
Сано слезе от коня и извади от дисагите си увитите във вързоп веществени доказателства от стаята на убитата. Прекрачи прага. Вътре доктор Ито и помощникът му Мура почистваха съд с кости и прешлени. Мура бе ета, представител на най-низшата прослойка в социалната йерархия на Япония. Само ета работеха на такива „скверни“ места, като затвора, моргата и мястото за екзекуции. Но въпреки презряното си положение и произход Мура бе не роб на низвергнатия рангакуша, а уважаван слуга и неизменен помощник. Когато Сано влезе, двамата мъже вдигнаха поглед от масата и се поклониха.
— А, Сано сан. Добре дошли! — тясното, аскетично лице на доктор Ито се разведри от приятна изненада. — Не очаквах да ви видя. Днес не е ли сватбата ви?
— Сватбената церемония бе тази сутрин, но тържеството и почивката ми бяха отложени — отвърна Сано, докато слагаше вързопа върху една от празните маси. — И за пореден път се нуждая от помощта ви — той разказа за тайнствената смърт на наложницата Харуме, за заповедта на шогуна Сано лично да се заеме с разследването и за собствените си подозрения, че момичето е било отровено.
— Доста интригуващо — отбеляза доктор Ито. — Разбира се, ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна. Но преди това моите поздравления за брака ви. Позволете ми да ви поднеса скромен дар. Мура, би ли го донесъл, ако обичаш?
Ета се поклони на доктора и на Сано и излезе от стаята. Върна се с малък пакет, увит в парче син памучен плат.
— Аригато, Ито сан, благодаря — с поклон младият сосакан прие подаръка и го разопакова. Отвътре извади плосък, голям колкото длан диск от черно ковано желязо — предпазител за дръжката на самурайски меч, филигранно украсен с фамилния герб на Сано — елегантна глава на жерав с дълга човка в профил и разперени нагоре крила с богато оперение. Сано погали гладкия метал, възхитен от подаръка.
— Нещо съвсем скромно — каза доктор Ито. — Мура събираше старо желязо в града. Един от разсилните е бил ковач, преди да го осъдят за кражба и да го пратят да работи тук. Той ми помогна да го направя, но не е достатъчно хубав за…
— Прекрасен е — прекъсна го Сано. — За мен винаги ще бъде скъп дар — той внимателно загърна предпазителя в платното и го мушна в кесията си трогнат повече, отколкото от който и да било друг пищен подарък. После, за да запълни последвалото неловко мълчание, отвори вързопа с веществените доказателства и каза: — Трупът й скоро ще пристигне за аутопсия… — междувременно извади лампите, кадилниците, каничката със саке, бръснача, ножа и мастилницата. — Искам да знам дали някоя от тези вещи не е източник на отровата.
По нареждане на господаря си Мура донесе шест малки празни дървени клетки и една по-голяма, в която имаше живи мишки. Доктор Ито ги нареди върху масата. После запали една от лампите и кадилницата, постави ги в първите две клетки, пусна по една мишка във всяка клетка и ги покри с платно. В третата клетка сложи чинийка с малко от сакето, което Харуме очевидно бе пила преди смъртта си, и третата мишка. За да пробва бръснача, обръсна малко от козината върху гърба на четвъртата мишка, а с ножа с перлена дръжка направи плитък разрез върху корема на петата мишка, след което пусна животните в отделни клетки.