Огледа се с гордост. Осемнайсетгодишна, тя бе с узрялата плът на истинска жена и в същото време със свежото лъчезарие на младостта. Съвършена като слонова кост кожа покриваше стегнатите й бедра, заобления ханш и корема й. С връхчетата на пръстите си тя погали копринения триъгълник на венериния си хълм. Усмихна се при спомена, как неговата ръка галеше това място, как устните му целуваха шията й и как двамата се разтапяха от пламъка на взаимната си страст. Ето сега Харуме ще докаже по неоспорим начин вечната си любов към него.
Един от свещениците размаха дълга пръчка с окачени по нея хартиени ивици и извика:
— Оно ва сото, фуку ва учи, дяволите вън, сполуката вътре! Къш, къш! — за да прочисти залата. После изрече призив към шинтоистките божества Изанаги и Изанами — почитани първосъздатели на вселената.
Щом чу познатите думи, Сано се отпусна. Древният ритуал го извиси над съмненията и страха; обзе го тръпнещо очакване. Независимо от рисковете той желаеше този брак. Вече отвъд младостта, на трийсет и една години, Сано най-накрая бе готов да направи решителната стъпка и да създаде свое собствено семейство. И се чувстваше узрял за промяна в живота си.
Изминалата година и осем месеца на поста сосакан на шогуна представляваха несекващ низ от разследвания на престъпления, дирения на съкровища, ловене на духове и призраци, преследване на шпиони и предатели. Може би най-драматичният случай в кариерата му досега бе едно пътуване до Нагасаки, което едва не му костваше живота. Там бе разследвал убийството на холандския търговски представител Ян Спаен, а в хода на работата си бе прострелян, подпален, обвинен в държавна измяна, осъден на позорна смърт и едвам бе успял да избегне екзекуцията, доказвайки невинността си. Беше се върнал в Едо преди седмица и все още се чувстваше изморен — от насилието, което непрекъснато срещаше около себе си, от смъртта, която неизменно съпътстваше разследванията му, и от корупцията, която стигаше до най-високите етажи на властта.
Сега обаче с нетърпение очакваше своя заслужен отдих. Шогунът му бе отпуснал едномесечна ваканция. След продължилия цяла година годеж Сано с охота посрещаше перспективата за личен живот с една нежна покорна съпруга — сигурно убежище от външния свят. Копнееше за деца, особено за син, който да продължи името му и да наследи поста му. Тази церемония бе не просто публичен ритуал, ознаменуващ прехода, а портата към всичко, което желаеше и към което се стремеше.
Единият свещеник взе флейта и засвири тихо и протяжно, а другият му акомпанираше на дървен барабан. Следваше най-тържествената, свещената част от сватбения ритуал. Музиката заглъхна. Едната помощничка изсипа осветеното саке в месингова кана с дълга дръжка и застана до Сано и Рейко. Другата постави пред тях поднос с три подредени по големина плоски дървени чашки. Девойката с каната напълни първата, най-малката чашка, поклони се и я подаде на младоженката. Гостите бяха притихнали в очакване.
Сокушицу Харуме отвори черната полирана кутия и извади от нея дълъг прав бръснач с блестящо стоманено острие, нож с перлена дръжка и малко бурканче от черно лакирано дърво с името й, изписано в златно върху капачето. Докато нареждаше тези предмети пред себе си, в гърдите й запърха страх. Болката я ужасяваше, не понасяше и вида на кръвта. Дали някой щеше да прекъсне ритуала й, или още по-лошо — да разбере за нейната тайна, забранена любов? Сенките на опасни интриги изпълваха живота й. Имаше хора, които вероятно биха желали да я видят опозорена и прогонена от двореца. Но любовта изискваше жертви и правеше риска неизбежен. С треперещи ръце тя наля саке в две чашки — една за нея и една за любимия, който отсъстваше. Тя вдигна своята чашка и погълна питието. Очите й се насълзиха, гърлото й пламна. Но силният алкохол възпламени смелостта и решителността й. Тя взе бръснача.
С внимателни движения Харуме обръсна пухкавия триъгълник на слабините си, като пускаше черните косъмчета на пода. После остави бръснача настрана и вдигна ножа.
С лице, все тъй забулено с белия воал, Рейко поднесе чашката саке към устните си и отпи. Церемонията се повтори три пъти. После помощничките напълниха отново чашката и я поднесоха на Сано. Той отпи своите три глътки, като си представяше, че усеща върху лакираното дърво мимолетната топлина, оставена от нежните пръсти на неговата невеста, и долавя вкуса на сладкото червило по ръба — техния първи, макар и непряк допир. Дали бракът им щеше да бъде не само взаимноизгоден съюз, но и сливане на сродни души в хармонично и чувствено съжителство?