— Как смееш да противоречиш на съпруга си? — и захвърли пръчиците за хранене. — Как си позволяваш дори да предположиш, че умееш да вършиш нещо по-добре от мен?
— Защото съм права! — Рейко скочи на крака с искрящи очи и гняв, не по-малък от неговия. Ръката й се пресегна към кръста, все едно търсеше меча си. Тази тъй агресивна реакция разгневи Сано… и го възбуди. Гневът бе превърнал деликатната красота на Рейко в неовладяна мощ на богиня, а пресекливото й дишане и поруменелите й страни напомняха за сексуална възбуда. Сано не одобряваше невъздържаността й, но се възхищаваше на дръзкия й дух. Не биваше обаче да й позволява да подронва мъжкото му достойнство, затова се изправи бавно и рече твърдо:
— Заповядвам да си стоиш вкъщи, където ти е мястото, и да не се месиш в работата ми! Аз съм ти съпруг и ти ще ми се подчиняваш. Толкова! — вътрешно се ужаси от внезапната враждебност, която бяха придобили отношенията им.
Рейко презрително присви очи.
— И какво ще направите, ако откажа да се подчиня? Ще ме пребиете? Ще ме върнете на баща ми? Ще ме убиете? — горчив смях се изтръгна от гърлото й. — Все едно. Вече съжалявам, че се омъжих за вас. По-скоро ще умра, отколкото да се покоря на някой като вас!
Презрението й го прониза като нож в сърцето. Сано изпита непреодолим порив да упражни властта си, като я притежава чисто физически. Пристъпи напред и я сграбчи за раменете. В този миг дръзкото й предизвикателство рухна и тя се отпусна в ръцете му. Той почувства крехкостта на тялото й, съзря страха в очите й и разбра — тя се боеше не от ударите или от смъртта, а от насилието. Тутакси съжали за невъздържаната си реакция и бавно повдигна ръка в опит да погали меката й буза. Дъхът й докосна лицето му и Сано усети, че тя също го желае. Останаха така преплетени в продължение на един дълъг, изпълнен с напрежение миг. После изведнъж тя се отскубна от ръцете му и избяга от стаята.
— Рейко! Чакай! — извика Сано.
Бързите й стъпки се отдалечиха по коридора. Разнесе се тръшване на врата. И после — тишина.
Рейко пусна резето на вратата. Сърцето й все още биеше до пръсване; мускулите й потръпваха.
Отправи се с бързи стъпки към вратата на верандата. Отвън бе изгряла сърповидна луна, която хвърляше меко сияние над дърветата в градината, над декоративните камъни и беседката. Долавяха се песен на щурци и лай на кучета. Някъде в нощта патрулираха стражи, в нощния въздух се носеше мирисът на дим от дървени въглища. Рейко се опита да сложи в ред обърканите си чувства.
— Надут невеж самурай! — измърмори тя, преливаща от гняв. — Да ми нарежда, сякаш съм слугиня!
Но в същото време си даваше сметка, че той е събудил в нея нови, неизпитвани до днес копнежи. Не се ужасяваше от побоя, обичайното наказание за непокорни съпруги — тренировките по бойни изкуства я бяха калили, изработвайки й висок праг на търпимост към болка. Пък и интуитивно усещаше, че Сано не е мъж, който би наранил жена в изблик на гняв. Но се страхуваше от сексуално насилие и от мисълта, че Сано може да поиска развод. Стореше ли го, не само че нямаше да я поиска никой мъж, но и семейството й щеше да бъде публично опозорено.
Рейко се прибра в стаята си и коленичи пред бюрото си. Приготви мастило и хартия и хвана четчицата. Сега ще докаже на Сано, че е не по-лош сосакан от него. Ще му покаже, че е изцяло в негов интерес да я направи свой партньор в работата вместо домашна робиня. Ще го накара да я заобича заради самата нея…
Сано реши да не тръгва след Рейко — тъй разгневен, объркан и оставен с неудовлетворената си възбуда, само още повече щеше да влоши нещата между тях. Затова довърши вечерята си, макар че храната бе изстинала, а той бе загубил апетит. Унило се изправи, отиде в стаята си и се съблече.
Изкъпа се и после се уви в чист памучен халат. Мина нататък по коридора покрай празните стаи, където смяташе да прекара първата брачна нощ със съпругата си. Желанието още пулсираше в слабините му, въпреки свадата тя бе негова законна съпруга и той имаше право да изисква присъствието й в брачното легло. Можеше още сега да отвори вратата на стаята й и… Не, нали винаги бе мечтал за съпруга, която да го обича и да бъде негова опора. Не, утре ще опитат отново — той ще бъде нежен и мил, ще я предразположи, ще я опознае…