Възбуден от този еротичен сценарий, Сано се почувства като воайор, който наднича в интимния живот на една мъртва жена. Затвори дневника и се замисли — вероятно Харуме бе смятала, че ако някой случайно прочете тази история, ще я помисли за фантазия, но Сано бе сигурен, че е истина. Кой бе партньорът й в тази странна игра? И каква бе изгодата й от него? Какво се бе случило между тях? Прехвърли отново уликите — висок слаб, богат и овластен мъж, комуто предстои осеммесечен престой на онзи южен остров…
Сано се усмихна. Познаваше един човек, който пасваше на беглото описание, оставено от Харуме за тайния й любовник — владетеля Мияги Шигеру, даймио на провинция Тоса.
Глава 8
На сутринта Сано и Хирата се отправиха към покоите на шогуна, за да му докладват за хода на разследването. Бе свеж, леко мразовит, но ясен ден и слънчевите лъчи вече проблясваха по керемидените покриви на оградените със зидове проверочни пунктове по пътя им. Сано се надяваше, че новината за отпадналата опасност от епидемия е поуспокоила тревогите на шогуна, но се оказа точно обратното. Токугава Цунайоши, скрит в собствената си дневна сред пазачи и слуги, посрещна появата на Сано и Хирата с мъчителен вик:
— Ооо, сосакан Сано! Толкова се разстроих от убийството на любимата ми наложница, че цяла нощ не можах да мигна и сега главоболието ми е непоносимо! Гади ми се и… ох… цялото тяло ме боли.
Облечен в бронзов копринен халат, Токугава Цунайоши лежеше на подиума подпрян на възглавници. Изглеждаше сбръчкан, блед и много по-възрастен от своите четирийсет и четири години. Един свещеник припяваше молитви, а доктор Китано кръжеше около шогуна с чаша гореща напитка.
Сано и Хирата коленичиха и се поклониха.
— Извинете, че се натрапваме, ваше превъзходителство — каза Сано. — Ако желаете, ще ви докладвам по-късно…
Шогунът махна с немощна ръка:
— Останете, останете — надигна се, за да отпие от чашата на доктор Китано, и рече: — Повикайте масажиста!
След малко слугите въведоха масажиста — плешив сляп мъж с бурканче масло в ръка.
— Отровата, убила Харуме — поде плахо Сано, — беше в мастилницата й. Без съмнение мишената на убиеца е била лично тя и за вас не съществува никаква опасност…
— Това няма… ъ-ъ… значение… — шогунът изсумтя, когато прислужниците смъкнаха робата му, разкривайки отпусната бяла плът. Легнал по очи, той заяви: — Отравянето е косвена атака и срещу мен. Убиецът няма да се задоволи само със смъртта на наложницата ми. Аз съм в… ъ-ъ… смъртна опасност!
Сано реши да не му противоречи и продължи доклада си с резюме от разговорите с Кейшо и отошийори Чизуру. После каза, че възнамерява да разпита сокушицу Ичитеру и главния пазач Кушида. Спомена, че дневникът на Харуме посочва още един заподозрян, чиято самоличност той скоро ще установи.
В стаята настана внезапна тишина. Слугите и пазачите преустановиха своите дейности; ръцете на масажиста замръзнаха върху гърба на Токугава Цунайоши. Хирата рязко си пое дъх. Сано се обърна към вратата. Там стоеше дворцовият управител Янагисава — величествен в ярката си роба, със загадъчна усмивка на красивото си лице. Всички, с изключение на шогуна, се поклониха в знак на дълбока почит. Сърцето на Сано се сви. Янагисава вероятно бе подслушвал пред вратата и сега бе влязъл, за да осуети настоящото разследване, както бе правил и преди. Дворцовият управител на няколко пъти бе опитвал да го премахне от пътя си, макар че никога — нито с дума, нито с жест, Сано не бе заявявал желание да отнеме властта му и не бе демонстрирал претенции към благоволението на шогуна.
— А-а, Янагисава сан. Добре дошъл! — Токугава Цунайоши се усмихна любящо на своето предишно протеже и дългогодишен любовник. — Сосакан Сано току-що ми докладва какво е разкрил за смъртта на Харуме.
— Изглежда, сосакан Сано държи всичко под възхитителен контрол — отбеляза Янагисава. Сано настръхна и зачака по свой адрес хапливи реплики, прикрити като хвалебствия, присмех, маскиран като загриженост, намеци за нехайство или вероломство — все неща, с които обикновено дворцовият управител се опитваше да го злепоставя пред господаря му. Но Янагисава се усмихна, подчертавайки своята мъжка красота. — Ако мога с нещо да помогна, моля, уведомете ме. Трябва да си сътрудничим, за да отстраним потенциалната опасност, насочена срещу негово превъзходителство…
Сано изгледа дворцовия управител с подозрение. Шогунът се надигна и рече доволно:
— Ах, ето това искам да виждам. Най-добрите ми хора да работят заедно за моето благо. Особено след като бях почнал да добивам впечатлението, че вие двамата нещо не се погаждате. Колко глупаво от моя страна… — Токугава Цунайоши се изкиска. През цялото време, докато Янагисава воюваше със Сано, шогунът бе останал блажено несведущ. Янагисава не искаше да разкрива стремежа си към властта, а да говори срещу главния представител на шогуна, за Сано бе все едно да се обяви против самия шогун. Каква ли нова стратегия бе измислил Янагисава, за да го унищожи? — Радвам се, че вече сте съюзници — продължи шогунът, — особено сега, когато чрез убийството на една от моите наложници някой се опитва да осуети опитите ми да създам наследник и по този начин… ъ-ъ… да предизвика безредици и бунт.