— Хирата сан? — прозвуча приятен женски глас. Той се обърна и се озова пред няколко години по-млада от него девойка, облечена в яркочервено копринено кимоно на сини и златни чадърчета. Момичето имаше блестящи черни, дълги до раменете коси, заоблени страни и сияещи очи. Поклони се и каза:
— Аз съм Ниу Мидори. Просто искам да поднеса почитанията си към вашия господар — сочните й розови устни се разтегнаха в усмивка, от която на бузите й се появиха трапчинки. — Някога той ми направи голяма услуга и аз съм му искрено благодарна.
— Да, зная… чувал съм — Хирата се усмихна в отговор, очарован от непринудените й маниери, които не бе подозирал за момиче с общественото положение на Мидори. В прилив на внезапно ведро чувство той се поклони и каза: — Драго ми е да се запознаем.
— Удоволствието е изцяло мое! — сега изражението й стана тъжно. — Сосакан Сано добре ли е? — когато се увери, че Сано е в цветущо здраве, тя добави: — Значи вече е женен — въздишката й подсказа на Хирата, че тя харесва господаря му и някога бе хранила надежди за брак с него. После огледа Хирата с жив интерес. — Много съм слушала за вас. Работили сте в силите на реда, нали? Колко вълнуващо! Човек трябва да е много смел, за да бъде детектив…
— Не чак толкова — отвърна Хирата скромно. Придвижиха се към едно по-свободно място и той й разказа няколко героични истории от своята кариера.
— Възхитително! — Мидори плесна с ръце. Чух и как сте помогнали да бъде заловена онази група контрабандисти в Нагасаки…
— Не беше нищо особено — престорено скромно отвърна Хирата. О, тя наистина бе много мила и хубава! Момъкът вече не се боеше толкова от срещата си с Ичитеру. — Сега разследвам убийството на сокушицу Харуме и трябва да говоря със сокушицу Ичитеру. Имам и някои въпроси към вас — добави той, сещайки се за указанията на Сано.
— Разбира се! Ще ви кажа, каквото мога — Мидори се усмихна. — Елате и седнете при нас. Можем да говорим, докато пиесата започне.
Хирата я последва в театъра. Вътре земята бе покрита с татами. Мангали с дървени въглища сгряваха въздуха. Хората от публиката бяха коленичили и си бъбреха на групи. В предната част сцената представляваше дълъг дървен парапет, от който се спускаше черна завеса, скриваща от зрителите кукловоди, певец и музиканти. Мидори поведе Хирата към местата точно пред сцената, които бяха заети от богато облечени дами, техните прислужници и телохранители.
— Ичитеру е ей там в края — внезапно Мидори стана несигурна и боязлива. — Хирата сан, моля ви, простете ми, ако се меся, но… трябва да ви предупредя да бъдете внимателен. Не знам нищо със сигурност, но аз… — точно в този момент сокушицу се обърна и улови погледа на Хирата.
С удълженото си лице и заострена брадичка, тънък нос и тесни скосени очи тя бе класическа красавица от древни дворцови рисунки… или от евтини брошури, рекламиращи куртизанките от квартала на удоволствията Йошивара. Всичко у нея представляваше смайваща смесица от изискана изтънченост и първична чувственост. Върху белия грим, който покриваше лицето й, бяха изписани нежни червени устни. Прическата й, вдигната отстрани и пусната свободно отзад, бе проста и строга, но украсена с копринени цветя и лакирани дървени гребенчета в стила на изисканите проститутки. Тъмночервеното й кимоно от брокат откриваше част от раменете й по последна, твърде предизвикателна мода. Очите й имаха премрежен, но и лукаво проницателен поглед. Хирата усети как коленете му се разтреперват, а по тялото му плъзва смущаваща топлина. Като насън той тръгна към Ичитеру. Смътно долови, че Мидори го представя и обяснява присъствието му. Всичко наоколо потъна в мъгляви сенки, единствено образът на Ичитеру остана ясен и отчетлив. Непреодолима възбуда напрегна слабините му. Никога по-рано не бе усещал тъй мигновено привличане към жена.
Сокушицу Ичитеру заговори с провлечената претенциозна реч на жена от знатен произход.
— … радвам се да се запознаем… Разбира се, че ще ви помогна в разследването…
Гласът й проникваше в съзнанието на Хирата като черен упойващ дим. Тя вдигна копринено ветрило, сведе очи и покани Хирата да седне до нея. Той машинално се подчини. Парфюмът на Ичитеру го задавяше със силния горчиво-сладък мирис на екзотични цветя. Хирата с ужас си помисли за остриганата си коса — преобразяването, което бе спасило живота му в Нагасаки, сега му придаваше вид по-скоро на селянин, отколкото на самурай. Направи отчаян опит да събере мислите си и попита: