Выбрать главу

— Аз… такова… бих искал да разбера какви бяха отношенията ви с Харуме?

— О, тя бе малко дръзко момиченце… — Ичитеру леко сви рамене и кимоното й се плъзна още по-надолу, разкривайки извивката на сочните й гърди. Хирата с мъка откъсна поглед от изкусителната гледка, но усети, че се възбужда… — от простолюдието. Член на императорската фамилия… каквато съм аз… не би се унижавал да общува с нея… — ноздрите на Ичитеру потръпнаха от високомерно презрение.

През мъглата на желанието Хирата си спомни какво му бе казала отошийори Чизуру.

— Но вие… не ревнувахте ли, че Харуме е заела вашето място в… спалнята на негово превъзходителство?

Жестоко съжали още щом изрече тези думи, защото неволно си представи как Ичитеру се съблича и полягва на футона, а до нея вместо шогуна е самият той. Възбуда разпали кръвта му.

Бегла усмивка заигра по устните на наложницата. Тя сведе смирено очи и каза:

— Нима мога да възразявам срещу избора на своя господар? Все някога някоя друга щеше да заеме моето място, вече съм на двайсет и девет години…

Хирата знаеше, че след тази възраст наложниците се оттеглят, за да се омъжат или да се върнат при семействата си. Значи Ичитеру бе осем години по-голяма от него. Целомъдрените девойки, които отговаряха на представите му за евентуални бъдещи съпруги, внезапно му се сториха скучни и непривлекателни. Засрамен от мислите си, той каза:

— В двореца подразбрахме, че двете с Харуме не сте се погаждали…

— Замъкът гъмжи от клюки… — отвърна тя тихо.

В този миг прозвуча високото настоятелно тракане на дървените кречетала. Хирата си наложи да откъсни очи от Ичитеру, за да види дали публиката е изпълнила театъра; представлението щеше да започне всеки миг. Облечен в черно мъж излезе в предната част на сцената и обяви:

— Театрална трупа Сацумадза ви приветства с добре дошли на премиерата на пиесата „Трагедията в Шимоносеки“, създадена по действителен случай от близкото минало — той съобщи имената на певеца, на кукловодите и музикантите, след което се провикна: — Тозай, чуйте!

Зад завесата се разнесе тъжна мелодия на шамисен. После отгоре се спусна платно, изобразяващо градина. Безплътният глас на певеца се изви в поредица от вопли и после произнесе напевно:

— В петия месец на Генроку, година втора в провинциалния град Шимоносеки красивата сляпа Окику чака завръщането на своя съпруг — самурай, който се намира в Едо в услуга на своя господар. Нейната сестра Офуджи я успокоява… — публиката посрещна с радостни възгласи двете женски кукли с боядисани дървени глави, дълги черни коси и ярки копринени кимона. Едната имаше красиво тъжно лице с притворени очи, за да подскажат слепотата на Окику. Гласът на певеца поде с висок женски тембър: — О, как тъгувам за моя скъп Джимбей! Толкова отдавна го няма. Ще погина от самота.

Сестра й Офуджи бе с невзрачна външност, събрала угрижено вежди.

— Ти си щастливка, че имаш такъв прекрасен съпруг — изрече същият певец, но с по-нисък глас.

— Тежко ми на мен, че изобщо си нямам мъж… — после уведоми публиката: — В слепотата си Окику не вижда, че сестра й Офуджи е влюбена в Джимбей, че й завижда на късмета и й желае злото.

Окику запя тъжна любовна песен под акомпанимента на шамисен, флейта и барабан. Публиката се размърда от нетърпение; жуженето на разговорите нарасна — тишината по време на представление не бе обичайна за посетителите в театъра. Хирата погледна отново към Ичитеру и насила върна мислите си към разследването.

— Знаете ли, че Харуме е възнамерявала да си направи иредзуми?

— Не съм била в толкова близки отношения с нея, че да ми се доверява — отвърна тя и му хвърли спиращ дъха поглед, лек като докосване с перце. — Кажете ми, ако не е прекалено дръзко да питам… на кое място на тялото й е била татуировката?

Хирата преглътна мъчително.

— Ами беше на… ъ-ъ… — запъна се той. Наистина ли не знаеше? — … беше на… хм… — едва доловима закачлива усмивка изви устните на Ичитеру.

— На слабините й — изтърси накрая той и срамът го заля като вряла вода. Дали сокушицу нарочно го провокираше да използва такива думи? Тя бе тъй предизвикателна и в същото време толкова елегантна… Хирата отчаяно се втренчи в сцената.